На 31 май се отбелязва Световният ден без тютюнев дим. По този повод в цялата страна ще се състоят редица събития, които целят да ограничат пушенето. Идеята на инициативата е да се акцентира върху опасностите за здравето, свързани с употребата на тютюневи изделия и за насърчаване на ефективни политики за намаляване на въздействието от употребата на тютюн. Отбелязването включва публични лекции, безплатни консултации, спортни събития без дим, както и кампании в социалните медии, които с визуални и фактически материали подчертават вредните последици както за пушачите, така и за околните.
Световната здравна организация (СЗО) обявява за първи път Световния ден без тютюн през 1988 г. Той се провежда в страни по целия свят, като целта е от една страна да се акцентира върху опасностите за здравето, свързани с употребата на тютюневи изделия, а от друга да се насърчат ефективни политики за намаляване на въздействието от употребата на тютюн. През изминалите три десетилетия се наблюдава постепенно повишаване на обществената ангажираност, но предизвикателствата остават сериозни, особено в страни, където пушенето е дълбоко вкоренено в културните и социални практики.
За близо 18% от всички смъртни случаи в България тютюнопушенето е една от основните причини, като за Европейския съюз този процент е 17%. Това сочат данните от изготвения от Европейската комисия „Здравен профил за България“, 2021 г. Разпространението на тютюнопушенето в България сред възрастните е най-високото в ЕС, като през 2019 г. почти всеки трети възрастен (29%) е пушил всекидневно. През 2018 г. около 38% от 15-годишните момичета и 26% от момчетата са съобщили, че са пушили през последния месец, което е най-високият процент в ЕС. Тези резултати подчертават нуждата от целенасочени превантивни програми в училищата и повишено възпитание за последствията от тютюнопушенето.
По данни на СЗО тютюнът замърсява въздуха, като за производството на една цигара през целия ѝ жизнен цикъл се отделят 14 g CO₂. Това означава, че едно типично едногодишно потребление от 2000 цигари може да генерира почти 28 кг въглероден диоксид, допринасяйки значително към глобалното затопляне. Производството на тютюн допринася за почти 84 милиона метрични тона еквивалентни емисии на CO₂ годишно, което превръща индустрията в значим източник на парникови газове. Замърсяването на въздуха в страната е 9%, а в ЕС – 4%, което е една от причините за смъртните случаи от заболявания на кръвоносната система, респираторни заболявания и някои видове рак.
Според статистики на Световната организация, тютюнопушенето всяка година води до смъртта на около 6 милиона жители на планетата, както и на около 600 хиляди души-непушачи, потърпевши от вредното в въздействие на цигарения дим. Така наречената вторична пасивна експозиция е особено опасна за деца, бременни жени и възрастни хора с хронични заболявания, като при тях рискът от сърдечно‑съдов и белодробен инцидент се увеличава значително. Черната статистика за Европейския съюз сочи, че годишно в резултат на тютюнопушенето умират над 500 000 души. Смята се, че 25 на сто от всички смъртни случаи, причинени от рак и 15 на сто от всички смъртни случаи в ЕС, имат връзка с тютюнопушенето. Тютюнопушенето е най-разпространеният рисков фактор за повече от 25 заболявания, които биха могли да бъдат предотвратени.
Според изследване на „Евростат“ у нас през миналата година от рак на белите дробове за починали близо 3 300 души. Тези цифри поставят България сред най-засегнатите страни в региона, като Водеща по смъртност по този показател от страните в Европейския съюз е Унгария с 27 %, България e с 20%. Тези данни подкрепят необходимостта от по-строги регулации, повишена данъчна политика върху тютюневите продукти и разширяване на обществените програми за отказ.
Всеки пушач може да се консултира безплатно как да откаже тютюнопушенето през цялата година. Това може да стане във всеки от 28-те кабинета за консултиранe и отказване от тютюнопушенето в регионалните здравни инспекции. Преподавателите, психолозите и медицинските специалисти в тези кабинети предлагат индивидуални планове за отказ, включващи поведенчески терапии, фармакологична подкрепа и следване на доказани методи за дълготрайна промяна. Повече информация можете да получите на Националната телефонна линия за отказ от тютюнопушенето – тел. 0700 10 323.
Вашият коментар