Срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек показа промяната в глобалния баланс. Русия и Иран открито говорят за противодействие на американския натиск, Китай укрепва връзките си с партньорите, а Индия се опитва да запази свободата си за маневриране. За Европа това е сигнал за формирането на значително по-сложен световен ред.
В началото на септември Бишкек се превърна в място за среща на лидерите на държави, които все по-често се стремят да намалят зависимостта си от западната политическа и финансова система.
На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество се срещнаха Владимир Путин, Си Дзинпин, Нарендра Моди, Масуд Пезешкиан и други лидери. Участниците обсъдиха въпроси, свързани със сигурността, икономическото сътрудничество и международните конфликти.
Особено внимание привлече срещата между Путин и Пезешкиан.
Иранският президент благодари на Москва за подкрепата, докато Путин заяви, че Русия е готова да продължи да помага на Техеран.
Тези думи прозвучаха почти едновременно с активизирането на американската кампания за икономически натиск върху Иран.
Вашингтон засилва санкциите — Москва предлага алтернатива на Техеран
На 24 август Министерството на финансите на САЩ обяви стартирането на Operation Economic Outcast. Вашингтон заяви, че кампанията има за цел максимално да засили икономическия натиск върху Иран и върху онези, които продължават да си сътрудничат с Техеран.
САЩ вече разглеждат възможността за разширяване на санкциите към авиационния, морския и цифровия сектор, както и предупреждават чуждестранните компании за рисковете от сътрудничество с Иран.
Проблемът за Вашингтон е, че днес Иран разполага с много повече възможности за намиране на алтернативни партньори, отколкото преди няколко десетилетия.
Русия е един от тях.
Китай — друг.
И именно тук значението на срещата на върха на ШОС излиза извън рамките на протоколната дипломация.
ШОС не е „антиамериканско НАТО“
Би било грешка Шанхайската организация за сътрудничество да бъде представяна като единен военен блок, насочен срещу САЩ.
Участниците в организацията имат много различни интереси.
Индия например едновременно поддържа връзки с Русия, конкурира се с Китай и развива стратегически отношения със САЩ и Европа.
Китай също не е заинтересован от неконтролирана ескалация със САЩ. Пекин се стреми да запази достъпа си до световната търговия и финансовите пазари, като същевременно разширява влиянието си в държавите от Глобалния юг.
Именно затова Китай действа по-предпазливо от Москва по отношение на Иран.
Следователно ШОС е по-скоро платформа за координация между незападни държави, отколкото готов военнополитически съюз.
Но за Европа дори този модел има голямо значение.
Санкциите вече не действат във вакуум
Дълго време западната санкционна политика се основаваше на проста логика: ако най-големите икономики в света едновременно ограничат достъпа на дадена държава до финанси, технологии, транспорт и международна търговия, нейните възможности да води война или да се противопоставя на Запада ще намалеят.
Русия се превърна в един от основните тестове за този модел.
Въпреки мащабните санкции Москва успя да преструктурира част от външната си търговия, да пренасочи износа и вноса си и да задълбочи връзките си с държави, които не се присъединиха към западните ограничения.
Сега подобна логика може да се приложи и към Иран.
Именно затова Вашингтон се опитва да оказва натиск не само върху Техеран, но и върху чуждестранни компании и финансови институции, които помагат на Иран да запази достъпа си до международната икономика.
За Европа това създава сложна дилема
Европейските държави традиционно подкрепят санкционния натиск върху Русия и Иран, но същевременно остават зависими от стабилността на световните енергийни и търговски пазари.
Всяка сериозна ескалация около Иран може да има последици далеч извън Близкия изток.
Това се отнася преди всичко до петрола, природния газ, морския транспорт и застраховането на корабоплаването.
Ако конфликтът започне да засяга движението през Ормузкия проток, последиците ще бъдат усетени от световната икономика, а следователно и от европейските потребители и промишленост.
Затова за ЕС въпросът за Иран вече не е само въпрос на външна политика.
Това е въпрос на икономическата и енергийната сигурност на Европа.
Още един важен фактор — Русия
За европейските столици особено тревожен е фактът, че руско-иранските отношения се развиват паралелно с войната на Русия срещу Украйна.
Техеран вече беше важен партньор на Москва по време на войната в Украйна. Съответно задълбочаването на руско-иранското сътрудничество може да създаде взаимни ползи: Москва получава партньор с опит в работата под санкции и със собствена военно-промишлена база, а Техеран — дипломатическа и икономическа подкрепа от Русия.
Някои анализатори вече описват това като нов модел на взаимна подкрепа между две държави, които едновременно са подложени на силен западен натиск.
Това означава, че конфликтите в Украйна и Близкия изток стават все по-трудни за разглеждане поотделно.
Турция също поглежда на изток
Друг сигнал от Бишкек е интересът на Турция към задълбочаване на връзките с ШОС.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Анкара би могла да разгледа възможността за пълноправно членство в организацията, като същевременно подчерта, че това няма да означава отказ от НАТО или от западните съюзници.
Това е много показателен пример за новата геополитика.
Държавите не са задължени да избират между Запада и Изтока. Все по-често те се опитват да извличат ползи и от двете страни едновременно.
За Европа това означава, че старото разделение на света на ясно обособени блокове става все по-малко актуално.
Новият световен ред не се формира чрез един голям съюз
Най-важният извод от Бишкек е, че Русия, Иран и Китай не е задължително да създадат формален съюз, за да променят международната система.
Достатъчно е да координират действията си там, където интересите им съвпадат: в търговията, енергетиката, санкциите, технологиите, сигурността и дипломацията.
Индия, Турция и други държави могат едновременно да запазват своята автономия, договаряйки се със Запада по едни въпроси и с Москва или Пекин по други.
За Европа това означава, че бъдещата международна политика ще бъде значително по-сложна.
Бишкек показа не появата на нов единен антизападен блок, а нещо по-важно: все повече държави се стремят да разполагат с алтернативи на западния център на сила.
А сближаването между Русия и Иран е един от най-видимите примери за този процес.
За Европа въпросът вече не е само как да реагира на действията на Русия или Иран поотделно. Става дума за това как да действа в свят, в който Москва, Техеран, Пекин и други центрове на сила могат все по-ефективно да се подкрепят взаимно, без да създават формален военен съюз.
Вашият коментар