Русия все по-ясно пренася конфронтацията от фронта в Украйна на територията на европейските държави. След решението на Великобритания да предаде на Украйна техническа информация, необходима за развитието на собствено производство на далекобойни ракети Storm Shadow/SCALP, от Москва прозвучаха преки заплахи срещу британски отбранителни предприятия.
На 25 август съветникът на Кремъл и бивш заместник-министър на външните работи на Русия Андрей Фьодоров заяви, че Москва не изключва „полувоенни“ действия срещу британски компании от отбранителния сектор, включително предприятия, които произвеждат безпилотни системи за Украйна. Според него атаките могат да бъдат извършени не пряко от Русия, а от „неизвестни източници“. Сред възможните сценарии той посочи и кибератаки.
За европейците тази история е важна не само заради поредната руска заплаха. Тя показва много по-широк процес: Украйна постепенно се превръща от получател на западни оръжия в част от европейската отбранително-промишлена система, а Русия се опитва да спре този процес не само с военни, но и с хибридни средства.
Какво точно предаде Великобритания на Украйна
На 24 август британският премиер Анди Бърнам по време на посещението си в Киев обяви, че Лондон ще позволи предаването на Украйна на техническа информация относно британски компоненти на ракетата Storm Shadow. Става дума за френско-британска система, известна във Франция като SCALP, предназначена за поразяване на важни и защитени цели на значително разстояние.
Това принципно се различава от обикновеното предоставяне на готови ракети.
Досега Украйна зависеше от партньорите си за доставките на готови далекобойни боеприпаси. Предаването на технологична информация открива друга възможност — развитие на собствен производствен капацитет с участието на британската и френската индустрия.
Украинските ракети на базата на съответните технологии няма да се превърнат в незабавен заместител на съществуващия арсенал: очаква се подобен капацитет да може да бъде изграден не по-рано от 2027 г.
Но стратегическото значение на решението е много по-голямо от краткосрочните потребности на войната.
Украйна получава възможност да изгради дългосрочен ракетен капацитет на собствена територия, а европейските държави — нов производствен партньор и допълнителни възможности за съвместно производство на отбранителна продукция.
Защо Москва реагира толкова нервно
За Кремъл това означава постепенно изменение на баланса.
Далекобойните оръжия позволяват на Украйна да поразява военни обекти, логистични центрове и други важни цели далеч зад фронтовата линия. Ако част от тези оръжия започне да се произвежда директно в Украйна, за Русия ще бъде по-трудно да разчита на ограничеността на западните доставки.
Именно затова Москва традиционно се опитва да представи западната военна помощ за Украйна като „ескалация“. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков вече заяви, че предаването на технологии е „наливане на масло в огъня“ и обвини Великобритания в пряко участие във войната.
Но тук има важен нюанс: Москва фактически заплашва британски предприятия заради участието им в законната отбранителна подкрепа за Украйна.
И това вече не е въпрос само на британско-руските отношения.
„Неизвестни източници“ — езикът на хибридната война
Най-показателна в изявлението на Фьодоров е именно формулировката за възможни атаки от страна на „неизвестни източници“.
Тя оставя на Москва възможност да отрича причастността си, като същевременно фактически нормализира самата идея за атаки срещу предприятия в държави от НАТО.
Не става дума непременно за традиционен военен удар. Спектърът на възможните хибридни операции е значително по-широк:
- кибератаки;
- саботаж на промишлени обекти;
- палежи;
- повреждане на производствена или логистична инфраструктура;
- вербуване на посредници и криминални групи;
- операции за влияние и сплашване;
- опити за кражба на технологии или нарушаване на производствените вериги.
Фьодоров директно посочи възможността за кибератаки и физически действия срещу предприятия, които произвеждат оръжия за Украйна.
Затова настоящите заплахи трябва да се разглеждат не като изолирано изказване на един руски чиновник, а като част от по-широкия контекст на руската хибридна кампания срещу Запада.
Европейската отбранителна индустрия вече се превръща в поле на конфронтация
Западните медии през последните месеци съобщават за нова вълна от подозрителни атаки и опити за саботаж срещу отбранителни предприятия в Европа. По-специално се съобщава за опити на Русия да използва местни криминални мрежи за операции срещу европейски производители на оръжия и да проверява готовността на НАТО да реагира на подобни действия.
Това е принципно нова реалност за европейската сигурност.
Европейските държави увеличават производството на боеприпаси, ракети, безпилотни системи и други оръжия. В същото време Украйна се интегрира в тези производствени вериги. Съответно отбранителната промишленост все повече се превръща в част от критичната инфраструктура, която Русия може да се опита да извади от строя.
За Москва атаката срещу един завод може да има много по-широк ефект от физическото му повреждане: тя може да създаде страх сред инвеститорите, да забави производството, да увеличи разходите за сигурност и да принуди правителствата да отделят допълнителни ресурси за защита на предприятията.
Именно затова европейският отговор трябва да бъде не само военен, но и промишлен и кибернетичен.
Кибератаката срещу британската енергетика показва реалността на заплахата
Показателен пример беше неотдавнашната кибератака срещу малък британски обект за производство на електроенергия, която се свързва с хакери, близки до иранския режим.
Обектът беше изваден от строя за приблизително четири дни. Атаката не предизвика проблеми във функционирането на националната електроенергийна система на Великобритания, но показа нещо принципно важно: кибератаката вече може да има физически последици за работата на промишлената инфраструктура.
За отбранителната индустрия това е особено опасно.
Съвременният завод не се състои само от машини и складове. Работата му зависи от промишлени мрежи, софтуер, доставчици, логистика, системи за управление и цифрови комуникационни канали.
Затова защитата на европейската отбранителна индустрия трябва да включва не само охрана на периметъра, но и киберзащита на производствените системи, защита на веригите за доставки и способност за бързо възстановяване на производството след атака.
Руската реторика е особено лицемерна
Москва обвинява Великобритания в „ескалация“ заради предаването на отбранителни технологии на Украйна. В същото време самата Русия по време на войната активно използва външни ресурси за поддържане на собствения си военно-промишлен комплекс.
Руската военна машина зависи от вноса и заобикалянето на западните санкции, включително по отношение на електронни компоненти, микрочипове, оборудване и други технологии. Паралелно с това Москва получава военна подкрепа от държави като Северна Корея и Иран.
Затова претенциите на Кремъл към Лондон заради сътрудничеството му с Украйна изглеждат особено противоречиви.
Разликата е, че Украйна използва международното отбранително сътрудничество, за да се защити от агресия, докато Русия използва външни ресурси, за да продължи собствената си завоевателна война.
Украйна вече не само получава помощ — тя укрепва Европа
Това е една от най-важните промени през последните години.
Украйна все повече се превръща не само в държава, която се нуждае от оръжия, а в източник на военни технологии, боен опит и разузнавателни данни за европейските партньори.
Украинската армия разполага с уникален опит във воденето на мащабна война срещу държава, която използва ракети, безпилотни системи, средства за радиоелектронна борба, кибератаки, разузнаване и масирани удари по критична инфраструктура.
Този опит има пряка стойност за европейските армии.
По време на настоящото посещение на британския премиер Киев също предаде на Лондон значителен обем разузнавателни и оперативни данни, които британската страна разглежда като важен ресурс за собствената си сигурност.
Така се формира двустранен модел:
Великобритания и другите партньори предават на Украйна технологии и производствени възможности — Украйна предава на Европа боен опит, разузнавателни данни и практически разработки, получени на бойното поле.
Това вече не е традиционният модел „донор — получател“.
Какво означава това за Европа
Заплахите на Русия срещу британските отбранителни предприятия трябва да бъдат възприемани сериозно, но без паника.
Основният извод е друг: европейската сигурност вече не се ограничава до въпроса за охраната на държавните граници.
Тя включва защитата на:
- отбранителните заводи;
- енергетиката;
- транспортната и логистичната инфраструктура;
- цифровите мрежи;
- веригите за доставки;
- научните и технологичните разработки;
- критично важните компании.
Русия демонстрира готовност да използва широк набор от инструменти, за да принуди европейските държави да се откажат от подкрепата си за Украйна. Ако подобни заплахи останат без достатъчно твърд отговор, Кремъл може да възприеме това като сигнал, че рискът за него е приемлив.
Затова задачата на Европа е да не допуска ситуация, при която защитата на Украйна се възприема като прекомерен риск за отделни държави или компании.
Напротив, производството на оръжия за Украйна трябва да се превърне в част от общата европейска система за сигурност.
Предаването на технологиите за Storm Shadow е именно такъв пример. То означава преход от модел, при който Украйна чака поредната партида ракети, към модел, при който Украйна заедно с европейските си партньори създава собствени дългосрочни способности.
И именно от това, изглежда, Москва се страхува най-много.
Руските заплахи срещу британския военно-промишлен сектор не са просто реакция на една сделка, свързана със Storm Shadow. Те отразяват по-широкото противопоставяне около бъдещата архитектура на европейската сигурност.
Ако Украйна получи възможност да произвежда далекобойни ракети с подкрепата на европейските си партньори, това ще укрепи не само украинската отбрана, но и способността на Европа да възпира Русия.
Именно затова Москва се опитва да сплаши компании, правителства и общества още преди новите производствени способности да бъдат напълно изградени.
За Европа отговорът на тази стратегия трябва да бъде ясен: защита на отбранителната индустрия, укрепване на киберустойчивостта, отказ да се позволява на заплахите да определят политиката и продължаване на интеграцията на Украйна в европейската система за сигурност.
Защото въпросът вече не е само колко ракети ще получи Украйна. Въпросът е дали Европа ще може сама да произвежда достатъчно средства, за да се защити от войната, която Русия вече води срещу нея — засега предимно с хибридни методи.
Вашият коментар