Създаването от Федералната служба за защита на конституцията на Германия (BfV) на специална линия за преследвани емигранти е показател за много по-широк процес: европейските служби за сигурност все по-често разглеждат политическата емиграция като един от фронтовете на хибридното противопоставяне с авторитарните държави.
На 20 август BfV обяви нов канал за комуникация за хора, които след бягството си от авторитарни държави са се сблъскали в Германия със сплашване, наблюдение, преследване, опити за отвличане или покушения. Във фокуса са дисиденти, журналисти и представители на ЛГБТ общността.
Инициативата има двоен характер: защита на потенциалните жертви и събиране на информация за дейността на чуждестранни режими.
Диаспората като ново поле на хибридната война
Традиционно политическият емигрант, след като премине границата на демократична държава, получава сравнително проста гаранция: режимът, от който е избягал, вече няма пряк достъп до него.
Днес този модел престава да работи.
Цифровите технологии, транснационалните мрежи, агентурната дейност и кибератаките позволяват на авторитарните правителства да продължават натиска далеч извън собствената си територия.
Именно затова европейските служби за сигурност все повече се интересуват не само от класическия шпионаж, но и от това какво се случва с политическите емигранти.
В случая с Русия тази тенденция е особено забележима. Human Rights Watch в своя World Report 2026 отбелязва, че Кремъл продължава да засилва репресиите не само срещу критиците вътре в Русия, но и срещу хората в изгнание.
BfV и BND: от реакция към превенция
Германската инициатива се появява на фона на дискусиите в Берлин за разширяване на правомощията на службите за сигурност.
Reuters съобщава, че германското правителство се стреми да засили възможностите на BfV и Федералната разузнавателна служба BND за противодействие на чуждестранни противници, включително чрез разширяване на възможностите за събиране на информация и противодействие на кибер- и хибридни атаки.
Затова горещата линия може да бъде разглеждана като част от по-широка промяна в подхода.
Вече не става дума само за това да се разследва нападението след извършването му.
Задачата е да се получи информация за заплахата по-рано, да се установят закономерности и да се направи опит операцията да бъде спряна, преди да се превърне в престъпление.
Най-слабото звено — доверието
Пред германските служби за сигурност обаче стои сложен въпрос: готови ли са хората, избягали от репресивна държава, доброволно да сътрудничат на разузнавателните служби на страната, в която са намерили убежище?
За много политически емигранти самата дума „спецслужба“ може да предизвика недоверие.
Именно затова информационната кампания на BfV е не по-малко важна от самата телефонна линия. На практика службата се опитва да отправи към потенциалните жертви просто послание: ако смятате, че сте под наблюдение или че ви заплашват, не оставайте сами с проблема.
Това е особено важно за журналисти и активисти, които могат да се опасяват, че обръщането към държавните институции само ще привлече допълнително внимание към тях.
Защо това е важно за останалите държави от ЕС
Германия едва ли е единствената страна, в която възниква подобен проблем.
Руски, беларуски, китайски, ирански и други политически емигранти живеят в много държави от Европейския съюз. Част от тях продължават журналистическата, правозащитната или политическата си дейност именно от територията на ЕС.
Затова германският подход може да се превърне в модел за други държави.
Не става дума непременно за копиране именно на телефонната линия. Много по-важно би могло да бъде създаването на постоянен механизъм за взаимодействие между службите за сигурност, полицията, журналистите, правозащитниците и общностите на политическите емигранти.
Европейската комисия вече признава значението на подкрепата за журналистите в изгнание: през 2026 г. тя продължи програмите за подкрепа на журналисти от Русия и Беларус, които работят в ЕС.
Кремъл изнася репресиите — Европа изнася защитата
Най-важният политически аспект на решението на BfV е, че Германия на практика признава: заплахата за политическия емигрант може да идва не само от държавата, в която е роден, но и от държавни структури, които се опитват да го преследват в чужбина.
За Европа това е принципен момент.
Ако авторитарен режим използва територията на ЕС за наблюдение, сплашване или физически атаки срещу своите опоненти, това вече не е вътрешен проблем на този режим. Това е посегателство срещу сигурността и суверенитета на европейската държава.
Именно затова инициативата на BfV има значение далеч отвъд пределите на Германия.
Европа постепенно преминава от модела „предоставихме ви убежище“ към модела „ще ви защитаваме и след като сте получили убежище“.
И ако тази практика се разпространи и в други държави от ЕС, за авторитарните режими ще стане значително по-трудно да използват европейските градове като безопасно пространство за преследване на собствените си опоненти.
Вашият коментар