Ботевският манастир „Света великомъченица Марина“ край Варна посреща празника си в обновен вид. През последните две години храмът е изографисан и украсен с дърворезби, съобщи игуменът архимандрит Прокопий Костадинов. Това са първите стенописи в църквата „Света Марина“, като преди е имало само икони, тъй като градежът е бил каменен и неизмазан. Автор на изографисването е художникът Галин Ганчев, който е работил и по храма „Св. преподобномъченик Прокопий Варненски“ във Варна. Основната сцена е Възкресение Христово в абсидата, а над престола е изобразен празникът Петдесетница – слизането на Светия Дух над апостолите. В абсидата са още образите на Света Богородица, апостол Яков, свети Василий Велики и свети Йоан Златоуст. От лявата страна при проскомидията е Рождеството на Господ Иисус Христос, а от дясната – Гроба Господен с ангела, Възкресението и жените мироносци. Сред 30-те медальона по стените са и свети Григорий Двоеслов и свети великомъченик Трифон, чиито мощи се съхраняват над светия престол. Иконостасът и дърворезбованите украси са дело на иподякон Александър от катедралата във Варна, а дърворезбата на тавана е изработена от Койчо Коев от Добрич.
Историята на храма датира от средата на XIX век. През 1860 г. турският велможа Топчи бей решава да купи 33 декара земя, за да си построи вила до извор с дебит шест-седем литра в секунда. При копаене на основите обаче е открит каменен зид на храм и сребърна пендара с надпис „Света Марина“. Топчи бей продава парцела, а купувач става бай Лечо от село Ботево, който го дарява на местната енория. По това време в селото се строи църква и от останалите материали и средства през 1873 г. е изграден параклис „Света Марина“ с два баптистериума, пълнени от извора.
След Освобождението свещеник Христо Хаджев решава да построи храм, където да се извършва светата литургия. Около 1900 г. над параклиса е издигната каменна сграда. През 1940 г. цар Борис Трети посещава манастира и след молитва усеща облекчение от болестта си. По негово нареждане е издаден царски указ за обособяване на светата обител, но след смъртта му и идването на новата власт плановете са изоставени. Желанието е било храмът да бъде съборен, за да се направи помпена станция, но християните не позволяват това.
През 70-те години храмът запустява, горната му част е ограбена, а долният параклис е използван за обор. Малко преди промените започва възстановяването му благодарение на монахиня Валентина Друмева, отец Станислав Друмев и дарители. Под ръководството на архимандрит Серафим започва почистването на гората и строежът на нова сграда. Първият игумен е йеромонах Герасим, следван от архимандрит Гервасий, йеромонах Марк и архимандрит Прокопий, който е в манастира от 2010 г. В обителта живее и монах Йосиф. За съжаление, от предишното съществуване на храма и параклиса не са запазени икони, кръстове или реликви, включително и първоначално намерената сребърна пендара.
Вашият коментар