На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия – един от най-тачените старозаветни светци. Според житието му той е живял около девет века преди Рождество Христово и е предсказал идването на Спасителя. Преданието разказва, че земният му път не завършва със смърт – докато вървял със своя ученик Елисей, небето се разтворило и огнена колесница, теглена от огнени коне, го възнесла жив на небето.
В българските народни вярвания Свети Илия е господар на гръмотевиците, светкавиците и летните бури. Затова народът го нарича още Гръмовник и го изобразява как препуска по небето с огнената си колесница. Смята се, че всяка гръмотевица е знак, че светецът преминава по небесния свод и носи благословия за плодородие и добра реколта.
С Илинден са свързани множество обичаи и забрани. Според народното поверие на този ден не бива да се работи, за да не бъде разгневен светецът. Вярва се още, че не трябва да се влиза в морето или в реки и езера, защото на Илинден „морето се обръща“ и може да вземе жертва в чест на Свети Илия. Именно затова и днес много хора избягват къпането на 20 юли.
В различните краища на България съществуват различни легенди за светеца, но всички го свързват със стихиите. Едно от най-разпространените предания разказва, че Свети Илия, заедно със змейовете, води битка срещу ламите и халите. Огнените стрели, които хвърлят, се превръщат в светкавици, а силните удари – в гръмотевици. Смятало се е, че халите могат да се скрият в човек, животно, дърво или дори във вода. Затова при буря хората покривали съдовете с вода, а младите моми оставали по домовете си, за да не бъдат забелязани и отвлечени от змей.
Народът вярва още, че когато през лятото се чуят гръмотевици, Свети Илия известява, че годината ще бъде плодородна. Според легендите през зимата той не препуска по небето, а кара грешниците да строят снежни градове, затова тогава няма гръмотевици.
Празничната трапеза на Илинден също е свързана със стари традиции. По обичай се коли най-старият петел в дома като жертва в чест на светеца. Приготвят се обредни хлябове, известни като „колач за Свети Илия“ и „боговица“, а най-възрастният член на семейството прекадява трапезата за здраве и благополучие.
На много места в страната се организират общоселски събори и курбани с овен, бик или вол. Според народните вярвания така хората измолват закрилата на Свети Илия и се надяват той да ги предпази от градушки, проливни дъждове и природни бедствия.
Освен покровител на гръмотевиците и небесните стихии, Свети Илия се смята и за закрилник на кожарите, грънчарите и пивоварите.
На Илинден имен ден празнуват всички, които носят имената Илия, Илиян, Илияна, Илина, Илко, Илиян и производните им. Според българската традиция празникът е повод близки и приятели да отправят пожелания за здраве, благополучие и късмет към имениците.
Вашият коментар