Преди дни представен анализ на WWF България показва, че преките икономически щети от горските пожари у нас са се увеличили повече от осем пъти средно през последните 15 години. Данните, изготвени въз основа на информация от Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), сочат, че за периода 2011–2025 г. загубите възлизат на общо 45,8 млн. лева, като близо 38% от тази сума са отчетени само през 2025 година.
Най-голям принос за рекордните щети има мащабният пожар в Пирин, който според анализа е причинил преки загуби за над 17 млн. лева. По информация на природозащитната организация повече от 90% от всички преки икономически щети през миналата година са свързани именно с този пожар.
От WWF подчертават, че действителната цена на подобни бедствия е значително по-висока от официално отчетената. В направената оценка са включени единствено преките материални загуби – унищожената дървесина, посадъчният материал, пораженията върху горската инфраструктура и разходите на горските структури за потушаване на пожарите. Извън изчисленията остават средствата, изразходвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, общините, областните администрации, доброволческите формирования и частните собственици на гори, както и средствата, необходими за възстановяване на засегнатите територии. Не са включени и дългосрочните екологични и социални последици.
„Когато говорим за цената на горските пожари, не можем да мислим само за изгорялата дървесина и инфраструктура. След пожар се влошава качеството на водите, увеличава се рискът от наводнения, намаляват водните ресурси, а природата губи способността си да съхранява въглерод, да предпазва почвите от ерозия и да осигурява местообитания за дивите животни“, коментира Добромир Добринов, старши експерт „Природозащитно законодателство“ във WWF България.
Организацията припомня, че пожарът в Пирин е продължил повече от месец и е обхванал десетки хиляди декара, включително части от Национален парк „Пирин“. Заради пресечения и труднодостъпен терен овладяването на огъня е било изключително трудно, а липсата на специализирана авиационна техника към МВР е затруднила действията в първите часове на кризата. В гасенето са се включили хеликоптери на българските Военновъздушни сили, самолети, изпратени от Швеция, както и екипи от няколко европейски държави.
Експертите предупреждават, че възстановяването на унищожените горски масиви ще бъде продължителен процес, който ще изисква сериозен финансов ресурс. По техни оценки средната стойност за възстановяване чрез залесяване достига около 10 500 евро на хектар. В тази сума се включват производството на посадъчен материал, подготовката на терените, засаждането и последващите грижи за младите насаждения до тяхното укрепване.
Допълнително безпокойство пораждат и прогнозите за бъдещите рискове. Данни на организацията за анализ на климатичните рискове Cross Dependency Initiative (XDI) показват, че между 1990 и 2025 г. рискът от щети върху инфраструктурата в България вследствие на горски пожари се е увеличил със 151%. По този показател страната вече се нарежда сред петте най-уязвими държави в Европейския съюз.
От WWF обръщат внимание и на факта, че в България все още не съществува единна система, която да отчита всички икономически, екологични и социални последици от горските пожари. Според организацията липсата на подобен механизъм затруднява изчисляването на реалната цена на природните бедствия и планирането на адекватни политики за превенция и възстановяване.
В подкрепа на усилията за справяне с подобни кризи WWF България обяви, че и тази година ще организира информационна и дарителска кампания в помощ на доброволците към Националната асоциация на доброволците в Република България, както и на Спасителния център за диви животни „Зелени Балкани“ в Стара Загора.
Вашият коментар