,

България е сред страните с най-кратък трудов живот в ЕС

България се нарежда сред държавите в Европейския съюз с най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот, показват данни на Евростат. Средната прогнозна продължителност на трудовия път у нас е 34,6 години, което поставя страната ни на трето място отзад напред в класацията. По-ниски стойности са отчетени единствено в Румъния и Италия. Темата беше коментирана от старши икономиста на Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов, който посочи, че резултатите не могат да бъдат обяснени единствено с демографските особености на отделните държави. По думите му пример за това са Италия и Испания, където продължителността на живота е сред най-високите в Европа, но Италия същевременно е сред страните с най-кратък трудов живот. Според Ангелов около 80% от факторите, които определят показателя, са свързани с начина, по който функционира пазарът на труда. От значение са възрастта, на която младите хора започват работа, колко често прекъсват трудовата си активност и кога окончателно се оттеглят от пазара на труда заради пенсиониране. Един от основните проблеми в България е големият дял на младите хора, които нито работят, нито се обучават. По този показател страната ни е на второ място в Европейския съюз след Румъния, като делът на младежите в тази група достига 13,8%. Според икономиста това означава, че значителна част от младото население започва трудовия си път по-късно, което неминуемо оказва влияние върху общата продължителност на активния трудов живот. В същото време в редица северноевропейски държави учащите много по-често съчетават образованието с работа. Така те натрупват трудов стаж още в ранна възраст и по-рано се включват в икономическия живот. Друг фактор е високият дял на неформалната икономика у нас. Ангелов обаче уточни, че сивият сектор не е сред основните причини за ниския показател, тъй като в много случаи става въпрос за служители, които официално декларират по-ниски доходи, а не за хора, които изцяло работят без трудови отношения и не присъстват в статистиката на заетостта. Влияние върху продължителността на трудовия живот оказват и възможностите за ранно пенсиониране в определени професионални сфери. По думите на експерта при други групи хора съществуват практики за по-ранно напускане на пазара на труда чрез инвалидни пенсии и решения на ТЕЛК. Сериозен проблем остава и недостатъчното включване на хората с увреждания в трудовия процес. Според Ангелов България не полага достатъчно усилия за тяхната интеграция на пазара на труда, въпреки че по този показател Румъния отчита още по-негативни резултати. Ниска е и заетостта сред хората с по-ниско образование. При тази група работят под 27% от хората, докато делът на заетите сред висшистите надхвърля 90%. Това показва сериозна зависимост между образователното равнище и възможностите за участие в трудовия пазар. Съществуват значителни различия и при заетостта на отделните етнически групи. Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие сочат, че заетостта сред ромското население е около 22%, при представителите на турската етническа група достига 44%, а сред българската – около 67%. Интерес представляват и данните за заетостта сред пенсионерите. Докато в Румъния едва около 2% от пенсионерите продължават да работят, а в Гърция делът им е около 4%, в България този показател достига 17%. Според Ангелов една от причините е недостигът на работна ръка, който кара работодателите да разчитат и на хора, достигнали пенсионна възраст. За сравнение, в Естония приблизително половината от пенсионерите продължават да участват в пазара на труда. Икономистът подчерта, че за увеличаване на трудовия живот в България са необходими по-гъвкави форми на заетост. Почасовата работа, съчетаването на обучение и труд и възможностите за работа на непълно работно време все още не са достатъчно разпространени у нас. Важен фактор остават и възнагражденията, които се предлагат при подобни форми на заетост. Според експерта решаването на проблема изисква комплексен подход – по-ранно включване на младите хора в пазара на труда, по-добро съчетаване на образование и работа, активни мерки за заетост на хората с увреждания и ниско образование, както и създаване на повече възможности за гъвкава трудова заетост. Всички тези фактори са от значение за увеличаването на периода, през който хората реално участват в икономическия живот, и за подобряването на позицията на България спрямо останалите държави от ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми