На 31 октомври 2025 г. Доналд Тръмп съобщи, че унгарският премиер Виктор Орбан се е обърнал към него с молба за изключение или преходен период по отношение на новите американски санкции срещу руския петрол. След отказа Орбан заяви, че ще се опита да убеди американския президент лично.
За него това не е просто енергиен въпрос, а преди всичко финансов – унгарският елит, близък до премиера, от години печели колосални суми от доставките на руски петрол, и Орбан няма никакво намерение да се откаже от този доходоносен поток.
Схемите за обогатяване на „приятелите на Орбан“ се появиха, след като Европейският съюз въведе таван на цените на руския петрол в отговор на агресията на Кремъл срещу Украйна. В резултат цената на сорта „Urals“ рязко спадна, което позволи на унгарската компания MOL да купува суровината значително по-евтино. След преработката продуктите се продаваха на пазарни цени, осигурявайки на държавата известни данъчни приходи, но основните печалби оставаха в „сивия сектор“ – чрез договори и схеми за заобикаляне на санкциите, контролирани от компанията Normeston Trading, тясно свързана с руски и унгарски делови кръгове.
Normeston Trading е регистрирана през 2006 г. в Белиз. Нейни номинални собственици са руснакът Лев Толкачов, свързан с „ЛУКойл“, и унгарецът Имре Фазакаш. Реалните бенефициенти обаче са Дьорд Надь (чрез фонда Madera Investment Fund, притежаващ 33,4% дял), бизнесменът Ищван Гаранчи и един от най-богатите унгарци – ръководителят на OTP Bank Шандор Чани. И тримата са добре известни като близки съюзници на Орбан. От руската страна през 2016 г. дял в Normeston придобива бившият вицепрезидент на „ЛУКойл“ Валерий Суботин, който има тесни връзки с кремълските среди.
Руско-унгарското партньорство в рамките на Normeston изобщо не се крие. Офисът на компанията се намира в московски бизнес център на улица Клара Цеткин, където са разположени и структури, свързани с OTP Bank и сина на Шандор Чани – Аттила. Освен това, Normeston е предоставяла финансови гаранции чрез OTP Bank за десетки милиони долари, а през 2014 г. дъщерното ѝ дружество Norm Benzinkút Kft придоби мрежата от бензиностанции „ЛУКойл“ в Унгария (75 обекта) и Словакия (19 обекта).
Дипломатическото прикритие на тези енергийни схеми осигурява заместник-министърът на външните работи на Унгария и парламентарен държавен секретар Левенте Мадяр. Именно той през 2019–2020 г. лобираше във Вашингтон за освобождаването на проекта „Пакш-2“ от санкции, поради което е напълно вероятно сега именно той да отговаря за опитите да се получи „изключение“ или отсрочка за руския петрол.
Октомврийските американски санкции срещу „ЛУКойл“ се превърнаха в личен проблем за Орбан, тъй като прекъсват печелившите потоци на неговото обкръжение. Именно финансовите загуби, а не енергийните аргументи, подтикват Будапеща да търси начини за тяхното заобикаляне. За да подсили позицията си, Унгария умишлено забавя пълната адаптация на петролните рафинерии на групата MOL – Дунайската (в Унгария) и Slovnaft (в Словакия) – към не-руски суровини, отлагайки модернизацията им до края на 2026 г.
Въпреки че общият капацитет на двете рафинерии е 14,2 милиона тона годишно, през 2024 г. Slovnaft е преработила едва 0,662 млн. тона не-руски петрол, а Дунайската – 0,478 млн. тона. Тоест, по-голямата част от суровината продължава да идва по тръбопровода „Дружба“ и остава руска. Унгарското правителство няма намерение да променя това.
Истинската причина обаче не е техническа, а финансовa. От 2011 г. Normeston Trading е доставила в Централна Европа над 20 млн. тона руски петрол на обща стойност над 10 млрд. долара. По-голямата част от свръхпечалбите са попаднали в джобовете на представители на „ЛУКойл“ и унгарски бизнесмени, свързани с Орбан – Дьорд Надь, Ищван Гаранчи и Шандор Чани.
Затова MOL не бърза с модернизацията на своите рафинерии: компанията от години купува петрол на цени под пазарните – нещо, което не съществува никъде другаде в ЕС. Орбан, неговите партньори и ръководството на MOL и OTP Bank изобщо не се тревожат, че част от тези средства се връщат в Русия и се използват от Кремъл за финансиране на войната срещу Украйна и засилване на антиeвропейските му планове.
Наличието на подобни схеми показва уязвимостта на Европейския съюз: един от неговите членове на практика блокира санкционната политика, узаконява заобикалянето на ограниченията и задълбочава финансовата зависимост от Москва. За самата Унгария това ще има тежки последици – когато Орбан напусне властта, всички тези схеми ще се обърнат срещу унгарската икономика. Петролната индустрия вече е загубила конкурентоспособност, а милиардите, натрупани в джобовете на Орбан, Надь, Гаранчи и Чани, можеха да бъдат инвестирани в модернизацията на Дунайската и Slovnaft рафинерия и в развитието на алтернативни маршрути за доставки.
Вместо това Орбан се опитва да убеди Вашингтон да му позволи да продължи този доходоносен бизнес. Но Доналд Тръмп отлично разбира истинските му мотиви – и затова отказа каквото и да било изключение за Будапеща.
Вашият коментар