Отдавна свикнахме с мисълта, че Виктор Орбан – който не трябва да се бърка с Унгария като държава – играе ролята на „троянски кон“ в рамките на Европейския съюз и НАТО. Той се възползва от всички привилегии на съюзите, но в същото време често води откровено прокремълска политика. През последните години обаче неговото поведение се радикализира до степен, че Орбан де факто се превърна в съюзник на Путин в опита му да предизвика сериозна криза в европейската сигурност.
Разходка из улиците на Будапеща разкрива ключ към разбирането на този процес – на всяка крачка ще срещнете карта на т.нар. „Велика Унгария“, включваща територии от днешните Словакия, Румъния, Сърбия, Хърватия и Украйна. Причината е проста – неспособен да постигне икономическите успехи на съседите си, Орбан търси вътрешна консолидация чрез националистическа реторика и мечти за „историческо възмездие“. Темата за несправедливостта на Трианонския договор се превърна в инструмент за мобилизация и натиск върху съседните държави.
Същевременно Орбан прекрасно съзнава, че Унгария като член на ЕС и НАТО няма възможност да осъществи териториални ревизии. Именно затова той е сключил, по твърдения на руски опозиционни източници, скрита сделка с Кремъл още през 2022 г. В замяна на политическа подкрепа, Москва му е обещала част от Западна Украйна – по-конкретно Закарпатието. Оттогава насам Будапеща системно блокира инициативи на ЕС и НАТО, свързани с подкрепата за Киев, често под претекст на „малцинствени права“, докато Брюксел търси начини да заобиколи ветото на Унгария.
Унгарски компании продължават да работят с руски структури въпреки санкциите, а кремълските наративи са често срещани в медиите, контролирани от властта в Будапеща. Орбан по този начин не само подкопава европейското единство в решаващ момент, но и легитимира действията на Кремъл.
Самата сделка обаче пропадна – Украйна защити своята независимост, а Русия вече не е в състояние да „подарява“ чужди територии. Това не промени целите на Орбан – само тактиката. Днес той използва процеса на евроинтеграция на Украйна, за да прокарва претенции към Закарпатието, издигайки нереалистични и често провокационни условия за подкрепа на започването на преговори за членство.
Например, Унгария настоява цялата Закарпатска област да бъде призната като „традиционен унгарски регион“ – въпреки че при последното преброяване през 2001 г. унгарците там са били едва около 10%, а днес са още по-малко заради масовото изселване с унгарски паспорти. Орбанова Унгария от години провежда агресивна политика за раздаване на гражданство на етнически унгарци в съседни държави, като част от тях се използват и от унгарските спецслужби.
Този модел на действие е вече добре изпробван в Трансилвания, където Будапеща се стреми към автономна територия в западна Румъния. Подобни опити са правени и спрямо други съседи на Унгария, но досега те бяха блокирани. В случая със Закарпатието обаче, предвид войната и уязвимостта на региона, ситуацията е далеч по-деликатна.
Последният инцидент по темата избухна през май 2025 г., когато украинските служби разкриха мрежа на унгарското военно разузнаване в Закарпатието, целяща проучване на обществените нагласи в случай на евентуално навлизане на унгарски войски.
В крайна сметка, съюзът между Орбан и Путин – двама лидери, обсебени от властта – се оказва не просто политическа ексцентричност, а стратегическа заплаха. Докато Европа се опитва да защити демократичните си устои, Орбан действа като вътрешен саботьор. И понеже засега му се изплъзва пълната власт, партията му ФИДЕС внесе в парламента законопроект, напомнящ руския закон за чуждестранните агенти – инструмент за елиминиране на опозицията и утвърждаване на автокрация.
Ако не бъде спрян навреме, този курс може да има необратими последици – както за Украйна, така и за цялата архитектура на европейската сигурност.
Вашият коментар