Темата за връщането на задължителната военна служба или въвеждането на някаква форма на военно обучение за гражданите периодично излиза на дневен ред. Основните въпроси, които възникват, са: дали това обучение да бъде задължително или доброволно, дали да обхваща само мъжете или и жените, и каква част от населението да бъде включена. Въпреки честите дискусии, липсва цялостен анализ и ясно дефинирани цели на подобна подготовка.
Военното обучение на цивилни граждани, извън редовния състав на въоръжените сили, следва да бъде насочено към повишаване на способността на населението да реагира при кризи или в случай на мобилизация за защита на страната. Въпросът обаче е как точно тези хора ще бъдат интегрирани в отбранителната система при необходимост.
Армията на всяка държава се формира въз основа на рисковете пред националната сигурност, възможностите на страната, международните ѝ съюзи и военната ѝ доктрина. Следователно, преди да се обсъжда задължителна военна служба или друг тип обучение, трябва да има ясна концепция за ролята на обучените граждани във военно време.
През годините на Студената война България поддържаше масова наборна армия, в която всички мъже над 18-годишна възраст преминаваха задължителна служба с продължителност до две години. По това време армията наброяваше 120 000 души, а при мобилизация броят можеше да достигне 600 000. Това бе свързано със значителни инвестиции в складови запаси от оръжие, екипировка и продоволствия.
След разпадането на Варшавския договор и промяната в оценката на глобалните рискове, повечето европейски държави, включително България, започнаха да намаляват военните си бюджети и да преминават към професионални армии. В резултат на това наборната служба в България първоначално бе съкратена, а през 2008 г. бе напълно премахната. Впоследствие, през 2012 г., бе въведено теоретично обучение по въпросите на отбраната за ученици в 9. и 10. клас.
Войната в Украйна и стратегическите промени в политиката на НАТО и САЩ доведоха до засилени усилия за укрепване на отбранителния капацитет на европейските държави. В тази връзка някои страни преосмислят своите военни концепции и възобновяват дискусиите за възстановяване на задължителната военна служба или алтернативни форми на военно обучение.
За България подобно решение би следвало да бъде внимателно анализирано с оглед на няколко ключови фактора:
Оценка на военните нужди – колко допълнителен личен състав би бил необходим при военна мобилизация и за какви задачи.
Форми на подготовка – дали обучението да бъде интензивно и дългосрочно, или краткосрочно и насочено към специфични умения.
Ролята на технологиите – опитът от съвременните конфликти, като този в Украйна, показва нарастващо значение на безпилотните технологии, киберсигурността и логистичната подкрепа.
Икономически и социални ефекти – влиянието върху трудовия пазар, образователната система и бюджетните разходи.
Възможни сценарии за военно обучение в България
Ако се приеме необходимостта от някаква форма на военно обучение, могат да се разгледат различни модели:
Доброволна военна подготовка – създаване на курсове за желаещи граждани, включващи базови военни умения и реагиране при кризи.
Задължително обучение за определени категории – например за служители в сектора за сигурност или технически специалисти.
Краткосрочен военен курс за всички – въвеждане на базова подготовка за всички млади хора след завършване на средно образование.
Едно от най-важните решения е дали военната подготовка да обхваща само мъжете или и жените. В съвременната армия жените заемат все по-значима роля, като в момента около 17-18% от военнослужещите в България са жени.
Обсъждането на възстановяването на наборната служба или друга форма на военно обучение изисква задълбочен анализ, който да включва както военни, така и икономически и социални аспекти. Решението трябва да се основава на стратегическа визия за отбраната на страната, ясна оценка на необходимите ресурси и реалистична преценка на обществените нагласи. Без такъв анализ и широк обществен дебат, всяко прибързано решение може да доведе до повече предизвикателства, отколкото ползи.
Вашият коментар