Българската православна църква почита големия Господски празник Възнесение Господне, известен още като Спасовден, на 29 май. Този празник се отбелязва винаги на 40-ия ден след Великден.
Според Новия завет, 40 дни след възкресението си, Иисус Христос продължил да проповядва и да беседва с апостолите си. На четиридесетия ден, той се явил за последен път, беседвал с учениците си и ги отвел на Елеонската планина близо до Йерусалим. Докато ги благославял, Иисус Христос се отделил от земята и бил поет от облак, издигайки се към небето.
Евангелието на Лука описва това събитие така: „И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим…“.
Имен ден празнуват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна и Спаска. Пожелаваме здраве, щастие и късмет на всички именици!
Спасовден е свързан с култа към мъртвите. Според поверието, на този ден душите на починалите се връщат при своите близки. Народните вярвания гласят, че на 40-ия ден от Великден идват и самодиви, които берат и се кичат с росен, който расте през нощта срещу Спасовден. Смята се, че този росен има лечебни свойства и болни хора преспиват на росеновите ливади в навечерието на празника.
Традиция е също така, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. След това първите плодове се занасят в храма за освещаване и се раздават на хората извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод. Това раздаване е част от традицията да се дава първото добито в дома и стопанството, като акт на жертвоприношение за осигуряване на плодородие. Старите българи вярвали, че ако задържат първите реколти за себе си, Господ няма да им даде нищо на следващата година. Обратно, ако мислят за другите преди себе си, Бог ще им наспори богата реколта.
Вашият коментар