В една мразовита февруарска сутрин през 2022 г. светът се разтърси от експлозии, които прорязаха тишината на украинските градове. Малцина тогава можеха да си представят, че този ден ще бележи прелом не само в историята на Украйна, но и на цяла Европа. Три години по-късно виждаме съвсем различна картина: страна, която мнозина смятаха за обречена, се превърна в символ на несломима воля и в щит на европейската демокрация.
Войната обаче започна много преди онова злощастно утро. Преди единадесет години, когато първите руски военни тихо прекосиха Керченския проток, малцина осъзнаваха мащаба на предстоящата катастрофа. Осем години локални конфликти в източната част на Украйна бяха прелюдия към пълномащабната агресия. Украинските военни, заедно с доброволческите формирования, не само спряха настъплението на агресора, но и освободиха значителна част от окупираните територии. Под контрола на Русия останаха само Крим и някои райони на Донецка и Луганска област.
На 24 февруари 2022 г. войната прие нов облик. Руските войски нахлуха едновременно от север, изток и юг. Колони от бронирани машини се движеха по украинските пътища като на парад, убедени в своята непобедимост. Но навсякъде – било то в Киевска, Сумска и Черниговска области на север, Донецка, Луганска и Харковска области на изток или в южните региони – нашествениците срещнаха ожесточен отпор.
„Русия ни донесе скръб, руини, окупация, отвличане на деца и жестоки изтезания, опитвайки се да сломи духа ни и да покори страната“, заявява Министерството на вътрешните работи на Украйна. Но зад всеки акт на съпротива стоят конкретни хора: полицаи, национални гвардейци, граничари, спасители. Те без колебание дават най-ценното – живота си – за свободата на родината. Президентът на Украйна Володимир Зеленски подчерта в обръщение към нацията: „Три години благодарност! Три години абсолютен героизъм на украинците. Аз се гордея с Украйна! Благодаря на всички, които я защитават и ѝ помагат. На всички, които работят за нея. И вечна памет на онези, които дадоха живота си в името на нашата държава и народ“.
Светът не остана безразличен към трагедията на украинския народ. Световният конгрес на украинците (СКУ) организира безпрецедентни акции за солидарност: близо хиляда събития в 72 държави, обхващащи повече от 600 града. От многохилядни шествия в мегаполиси до камерни срещи в малки европейски села – навсякъде се чуваше един и същи призив: „Подкрепете Украйна! Обединете се за украинска победа!“ (Stand with Ukraine Unite for Ukrainian Victory).
Специално внимание заслужава кампанията Global Alarm. Когато в различни краища на света прозвучаха сирени за въздушно нападение, дори тези, които никога не са живели под обстрел, за миг усетиха ужаса, който милиони украинци преживяват всеки ден. „Ако не искате да чуете истинска сирена като тази, помагайте на Украйна много повече, отколкото го правите днес“, призовават организаторите.
Володимир Когутяк, представител на СКУ, подчертава значението на думата „победа“ в името на акцията. „Много световни лидери говорят за преговори, отстъпки, компромиси. Но ние искаме всички наши общности по света да говорят конкретно за победа. Ако искаме мир, първо трябва да има победа“, казва той.
Украинската диаспора формулира своите искания в три основни направления. Първото е военната помощ: доставка на съвременно оръжие, безпилотни летателни апарати и въвеждане на европейски миротворци. Второто са финансовите мерки: използване на замразени руски активи и засилване на санкционния натиск. Третото е международната изолация на Русия и признаването ѝ за държава-терорист. През 2024 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение в полза на организацията на украинската диаспора, но Москва, вярна на своята политика на игнориране на международното право, отказа да го признае.
Три години война промениха не само Украйна, но и представата на света за съвременната съпротива срещу агресията. Украинските градове се научиха да живеят в тъмнина след ракетните удари, да се възстановяват след разрушенията и въпреки всичко – да създават. Доброволци от малки села плетат маскировъчни мрежи за фронта, програмисти разработват приложения за координиране на хуманитарната помощ, а ученици събират средства за дронове, докато учат математика в бомбоубежища.
За три години Украйна, която мнозина наричаха „провалена държава“, се превърна в символ на устойчивост за цяла Европа. Работата на украинската диаспора – от Лисабон до Талин, от Ванкувър до Мелбърн – показа, че победата не се изковава само на бойното поле, но и в ежедневната отдаденост на хиляди хора по света. Дори решението на Русия да обяви Световния конгрес на украинците за „нежелателна организация“ само потвърждава ефективността на тази работа.
Всеки ден от войната не е просто дата в календара. Това са историите на хора, които се събуждат под звуците на сирени, но продължават да работят, да учат, да творят. Това са фермери, които засяват ниви въпреки опасността от мини. Това са лекари, които оперират при светлината на фенери. Това са учители, които провеждат уроци онлайн от мазета. Всяка такава история е част от основата на бъдещата победа – победа, необходима не само на Украйна, но и на цяла Европа, която осъзнава цената на свободата както никога досега.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар