Преди години Еньовден е бил неразделна част от ежедневието на българите, а днес традициите около празника продължават да живеят, макар и в променен вид. В странджанското село Бродилово, където празникът е известен като Яньовдень, обичаите не са останали само спомен, а продължават да се предават между поколенията чрез местната общност и читалищните инициативи. Това подчертава в интервю за БГНЕС етнологът и докторант към БАН Янислав Иванов, който смята, че по-правилно е да се говори за развитие и адаптация на традициите, отколкото за тяхното изчезване.
По думите му Еньовден е сред най-значимите летни празници в българския народен календар. В научните трудове на изследователи като Михаил Арнаудов и Димитър Маринов той се определя като празник, свързан със здравето, плодородието, лечебните билки, водата и различни гадателни практики. Според народните вярвания това е моментът, когато природата достига своята най-голяма сила, но едновременно с това започва преходът към следващия сезон.
В Бродилово празникът носи името Яньовдень и се отличава със специфични местни обичаи. Според разказите на възрастните жители в миналото той е бил очакван с нетърпение най-вече от децата и младите момичета. Те събирали билки и цветя, приготвяли т.нар. мълчана вода, а китките поставяли в съд, наречен харкома, който оставяли през нощта под открито небе, най-често под трендафил.
Основна роля в ритуала изпълнявало малко момиче, наричано „булче“. То изваждало китките и отправяло благословии за здраве, плодородие, успешен брак и благополучие. Част от празничните обреди били още паленето и прескачането на огън за здраве, обредното къпане и пръскането с вода, както и общоселското хоро вечерта. За разлика от други райони на Странджа, в Бродилово не са запазени сведения за специални еньовденски песни. Музикалната част на празника била свързана основно с народните хора, съпроводени от гайда, тъпан и традиционни песни.
Янислав Иванов е категоричен, че не може да се говори за изчезване на тези традиции. Докато в миналото обредите били естествена част от живота на местната общност, днес те се съхраняват чрез читалищната дейност, възстановки, културни прояви и участието на младите хора. В съвременните чествания се включват и нови елементи като преминаване през еньовски венец за здраве и представяне на обичаите пред туристи и гости на селото.
Според етнолога Еньовден е преди всичко празник на билките. Народните вярвания гласят, че те трябва да бъдат набрани още преди изгрев слънце, когато притежават най-силните си лечебни качества. Добре познато е и вярването за „77 и половина билки“, което символизира способността на природата да лекува както познатите, така и неизвестните болести.
В Бродилово обаче не се откриват сведения за събиране на точно определен брой растения. По-важно значение има вярата в тяхната лечебна и предпазна сила. Особено място заемат босилекът и здравецът, които неизменно присъстват както в еньовденските китки, така и в редица други обреди през годината.
Билките изпълнявали и гадателна функция. По листата на босилека например хората предсказвали здравословното състояние през следващата година. Появата на тъмно петно върху листото се възприемала като знак за предстоящо боледуване. В съвременните възстановки на празника се използват още растения като жълт кантарион, маточина, черен бъз и яньовче, които символично свързват старите познания за лечебните растения със стремежа към съхраняване на местната традиция.
Разпространено в българската народна култура е и вярването, че на Еньовден слънцето „играе“, „трепти“ или „се обръща“. Смятало се е, че човекът, който стане достатъчно рано и стане свидетел на това явление, ще бъде здрав през цялата година. В различни краища на страната хората посрещали изгрева, къпели се в реки и се търкаляли в росата.
В Бродилово обаче местната памет не пази конкретни сведения за подобни ритуали. Вместо това най-силно са останали спомените за мълчаната вода, събирането на билки, обредното къпане, огъня и гаданията с китките. Според Иванов това показва, че всяка локална традиция изгражда собствен облик и не следва механично общобългарския модел.
Еньовден има и важно място в народния календар като празник, който бележи преходен момент в природния цикъл. Той е свързан не само със здравето и лечебните растения, но и със семейството, дома, стопанството и надеждата за добра година.
В Бродилово празникът изпълнявал силна обществена функция. На този ден хората не излизали на жътва, а посвещавали времето си на празнуване. Децата участвали в подготовката на ритуалите, момичетата събирали китки, а вечерта цялото село се събирало на хоро. Така ежедневният труд отстъпвал място на общността и празничното общуване.
Особено значение имали и семейните обичаи. При наричането на китките се отправяли благословии не само за отделния човек, но и за цялото семейство – за здраве, плодородие, добитък и благополучие. Съществувал и обичаят с главениците – сгодените моми получавали китка от здравец и босилек, завързана с червен конец, както и дар от бъдещата си свекърва. Това символизирало годежа и връзката между двете семейства.
Според Янислав Иванов примерът на Бродилово показва, че традициите не са застинал спомен от миналото, а жив процес, който се променя заедно с обществото. Макар да придобиват нови форми, обредите продължават да съхраняват усещането за принадлежност, общност и връзка с природата, което прави Еньовден един от най-жизнените празници в българската традиционна култура.
Вашият коментар