Според Института Робърт Лансинг (RLI), министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, известен с проруската си позиция, засилва усилията си за заобикаляне на санкциите срещу Русия. В центъра на външната му политика стои тристранното сътрудничество между Будапеща, Астана и Ташкент. Формално този съюз декларира икономическо взаимодействие и инвестиционна активност, но на практика отваря нови възможности за руските компании да избягват западните ограничения.
Резултатите от това взаимодействие вече са видими: търговията се активизира, създават се съвместни фондове, специални икономически зони, разработват се инфраструктурни проекти. Унгария се стреми да стане ключов транзитен хъб за азиатски стоки към Европа. Например, вече е подписан меморандум за развитие на Транскаспийския коридор между унгарската компания LAC Holding, казахстанската KTZ Express и китайското пристанище Сиан.
Но икономическото сътрудничество е само видимата част. Орбан последователно измества политическия курс на Унгария от Запад към Изток, използвайки връзките си с Москва, Пекин и страните от Централна Азия, за да маневрира срещу натиска от Брюксел. Неговото стремление към „мултивекторност“ крие и риск: Унгария може да се превърне в обект на санкции заради засилени връзки с държави, които не са се присъединили към санкционния режим.
На практика Орбан разменя подкрепата си за решенията на ЕС срещу преференции от Кремъл, подкопавайки единството на блока. Той засилва личната си власт, облагодетелства лоялни бизнес структури и укрепва позициите си като посредник между Русия и Европа.
Сътрудничеството с Централна Азия в този контекст изглежда още по-тревожно. Макар че Казахстан и Узбекистан официално осъдиха руското нахлуване в Украйна, те не се присъединиха към санкциите и продължават да търгуват с Москва. Подходът им напомня стратегията на Орбан — баланс между Запада и Кремъл. В този тандем се оформи съгласие.
Някои икономически индикатори будят съмнение. Например, износът на електроника от ЕС към Казахстан се е увеличил няколко пъти за година, въпреки че вътрешното търсене не се е променило. През 2022 г. износът на микрочипове от Казахстан към Русия е нараснал с над 7000% — от 245 хиляди до 18 милиона долара. Схемата е проста: стоката се купува в Европа (включително в Унгария), внася се в Централна Азия, там се преетикетира и след това се изпраща в Русия като „казахстанска“.
Централна Азия, особено Казахстан и Киргизстан, като членове на Евразийския икономически съюз, нямат митнически бариери с Русия. Това прави подобни транзакции почти невидими за външния мониторинг. Освен това и двете страни спряха да публикуват митническа статистика, което прави невъзможно проследяването на реалните обеми на доставките.
Унгарски компании участват активно в тези схеми. Банка OTP чрез своите дъщерни дружества в Узбекистан подпомага извършването на транзакции извън контрола на ЕС. Компанията MOL продължава да внася руски петрол, използвайки изключения за доставки по тръбопровод.
На практика Орбан играе на страната на Кремъл, подкопавайки санкционната политика на ЕС и показвайки, че ограниченията могат да бъдат заобикаляни. Стратегията му създава опасен прецедент: ако една от страните членки на ЕС подпомага държава-агресор, това поставя под въпрос единството на целия Съюз. В същото време Будапеща се превръща в убежище за руски пари и китайски инвестиции — нещо, което от своя страна може да бъде използвано за влияние върху политиката на ЕС отвътре.
От такава ситуация печелят само двама — Москва и самият Орбан. Но е важно да се направи разграничение: Орбан не е цяла Унгария. Въпреки това под негово управление Унгария все по-често се споменава като „руски плацдарм“ в Европа. Това е предизвикателство, на което демократичните институции трябва да отговорят — бързо и решително, преди ситуацията да стане необратима.
Вашият коментар