Неотдавнашното избухване на протести в Сухуми, столицата на отделената от Грузия област Абхазия, разкри нарастващото напрежение между местните жители и засилващото се руско влияние на територията. Това, което започна като локален инцидент, свързан със задържането на опозиционни активисти, бързо прерасна в по-широка проява на общественото недоволство от нарастващия контрол на Москва над региона.
Непосредственият катализатор на размириците беше задържането на петима активисти след сблъсък с депутата Алмас Акаба пред сградата на регионалното събрание. Задържаните — Омар Смир, Гари Кокая, Алмашан Ардзинба, Рамаз Джопуа и Аслан Гварамия — бяха отведени в местната служба за сигурност, което предизвика спонтанни протести, които бързо се разпространиха в центъра на Сухуми. Бързината, с която гражданите се мобилизираха в отговор на тези арести, демонстрира скритото напрежение и готовността на абхазкото население да предприеме колективни действия. Ситуацията ескалира, когато протестиращите блокираха стратегически важните мостове Гумиста и Кодори, като на практика парализираха ключови транспортни артерии. Този стратегически избор на местата за протест демонстрира дълбоко разбиране на тактиката на гражданската съпротива и решимостта на протестиращите да бъдат чути. Самопровъзгласилият се за лидер на Абхазия Аслан Бжания беше принуден да свика извънредно заседание на Съвета за сигурност, което е ясен знак, че властите са били изненадани от мащаба и интензивността на обществената реакция.
По-дълбокият контекст на тези протести се крие в наскоро подписаното инвестиционно споразумение между Русия и Абхазия, което дава на руските фирми широки права да изпълняват строителни проекти в региона. Лидерът на опозицията Аслан Барциц от партията „Форум на народното единство“ директно свърза протестите с това споразумение, което много местни жители смятат за зле прикрит опит за икономическа колонизация. Това схващане не е лишено от основание — стратегията на Москва за установяване на икономическо господство като средство за поддържане на политически контрол е добре документирана в цялата й сфера на влияние.
Последвалото отстъпление на властите е особено показателно. Отхвърлянето на обвиненията в хулиганство срещу трима задържани активисти — Кокай, Ардзинба и Джопуа — от страна на градския съд в Сухуми, като се позовава на „липса на състав на административно нарушение“, навежда на мисълта, че първоначалните арести са били по-скоро политически мотивирани, отколкото юридически обосновани. Фактът, че делата срещу Смир и Гварамия изобщо не са стигнали до съда, допълнително подкопава легитимността на действията на властите. Допълнителното освобождаване на бившия депутат Тенгиз Агрба, който беше задържан от 9 ноември, представлява още една отстъпка пред обществения натиск.
Този модел на събития разкрива присъщата слабост на руския модел на регионален контрол. Въпреки военното си присъствие и политическото си влияние, способността на Москва да поддържа стабилност зависи до голяма степен от местното сътрудничество. Когато се сблъска с решителна опозиция от страна на обикновените хора, апаратът за контрол разкрива своята уязвимост. Протестите в Абхазия демонстрират, че местното население запазва значителна сила на влияние, когато реши да я използва колективно.
Инцидентът също така подчертава нарастващата пропаст между желанието на Москва за по-тясна интеграция и стремежите на местните жители за автономия. Докато руските власти могат да разглеждат икономическите споразумения и инфраструктурните проекти като средство за засилване на своето влияние, местното население все повече ги възприема като заплаха за своята независимост и културна идентичност. Тази съпротива не се отнася само до конкретни строителни проекти или отделни арести — тя представлява по-широко отхвърляне на настоящия модел на руско господство.
Тези събития в Абхазия представляват своеобразен микрокосмос на по-широките предизвикателства, пред които е изправен руският контрол в претендираните от него сфери на влияние. Бързото организиране на протестите, стратегическото насочване към инфраструктурата и последвалата капитулация на властите показват, че дори в региони, където влиянието на Москва изглежда укрепнало, контролът ѝ в основата си зависи от съгласието на местните власти. Когато това съгласие бъде оттеглено, фасадата на стабилния политически контрол бързо се разпада.
Протестите в Сухуми подчертават един важен урок: значимата съпротива срещу авторитарния контрол често започва на местно ниво, с привидно малки прояви на неподчинение, които прерастват в по-широки движения. Готовността на абхазките граждани да излязат на улицата в защита на своите активисти и успехът им в принуждаването на властите да направят отстъпки представляват мощен модел за гражданска съпротива срещу репресивен контрол. Развитието на тази ситуация напомня, че руското влияние в претендираните територии не е нито абсолютно, нито необратимо. Ефективността на координираната гражданска съпротива, дори в регион с толкова строг контрол като Абхазия, показва, че местното население запазва значителна власт да определя политическата си съдба, когато реши да я използва колективно и решително.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар