Социалните партньори са постигнали съгласие около четири основни критерия, които да участват при формирането на механизма за определяне на минималната работна заплата. Това са издръжката на живота, ръстът на разходите за живот, оскъпяването и производителността на труда в България. Това заяви пред БНТ бившият социален министър Христина Христова.
По думите ѝ производителността трябва да има водещо значение при определянето на минималното възнаграждение. Тя подчерта и необходимостта от общи усилия за преквалификация на работниците.
Христова припомни, че повече от две десетилетия продължава дискусията за начина, по който трябва да се формира минималната работна заплата, без досега да е постигнат устойчив консенсус.
Тя определи като положителна стъпка постигнатото за първи път съгласие между държавата и социалните партньори за механизма. Според нея това е повод за оптимизъм по отношение на предстоящите промени.
Бившият социален министър посочи, че се следват изискванията на европейската директива, според която механизмът трябва да бъде актуализиран на всеки две години, а на всеки четири години да се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата.
Христова призова управляващите да насочат вниманието си към отделните браншове и предприятия и да насърчат преговорите за условията на труд и по-високи възнаграждения.
Междувременно властта вече е определила индикаторите, които ще участват при изчисляването на минималната работна заплата. Това стана ясно от брифинг на финансовия министър Гълъб Донев и социалния министър Наталия Ефремова.
Работната група е одобрила необходимите промени в Кодекса на труда. Предвижда се минималната работна заплата да бъде обект на оценка за адекватност веднъж на четири години. Като ориентир е заложено тя да представлява 50% от средния размер на основната работна заплата.
Работата по окончателното оформяне на механизма продължава, като намерението на управляващите е до края на август да бъде изяснен окончателният модел за определяне на минималното възнаграждение.
Вашият коментар