Съдебната система в България е силно повлияна от завършилите ограничен брой университети, показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според изследването, Юридическият факултет на Софийския университет е основен източник на кадри за съдебната власт, но също така се наблюдава значителна тежест на университети с по-слаби показатели като Бургаския свободен университет и Югозападния университет, въпреки тяхното по-ниско качество на образование.
Данните в изследването обхващат председателите на съдилища, ръководителите на прокуратури, както и членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към него (ИВСС) към 2024 г. Те са сравнени с резултатите от рейтинговата система на висшите училища, включително деветте университета, които предлагат обучение по право.
Според анализа, Софийският университет доминира логично, благодарение на историческата си роля и високото качество на юридическото си образование. “Традициите и лидерството на СУ в правното образование обясняват големия му дял сред ръководните кадри в съдебната власт,” посочват от ИПИ. Въпреки това, изненадващо висок дял от ръководни позиции се заема от възпитаници на Бургаския свободен университет и Югозападния университет, които показват ниски резултати по критерии като реализация на завършилите, престиж и акредитация.
Бургаският свободен университет е последен в институционалната акредитация и показва висока безработица сред завършилите, но въпреки това има значително присъствие сред председателите на съдилища. Югозападният университет също е слабо представен в рейтинговата система, като често е свързван със скандали около фалшиви дипломи и манипулирани изпити, което поставя под въпрос надеждността на образованието му. Според ИПИ, това може да е резултат от занижени критерии и непрозрачни механизми за назначения.
Интересен е и случаят с Академията на МВР, чиито възпитаници продължават да заемат ключови позиции, въпреки че от три десетилетия тя не предлага юридическо образование. Анализаторите отбелязват, че обучението в академията е било насочено към ръководни кадри за репресивния апарат на тоталитарната държава, което поражда съмнения относно възгледите за върховенството на закона сред нейните възпитаници.
Също така, се наблюдава липса на представителство на други водещи университети като УНСС и Нов български университет, които по рейтинг имат високо качество на юридическото образование и ниска безработица сред завършилите. “Тази асиметрия загатва за наличие на неформални мрежи за влияние и зависимости при назначенията в съдебната власт,” отбелязват експертите от ИПИ.
Проучването заключава, че липсата на плурализъм и реална конкуренция при назначенията създава рискове за независимостта на съдебната система и доверието в нея. Според ИПИ, е необходимо въвеждане на промени за оценка и акредитация на висшите училища, както и за гарантиране на прозрачност в процедурите за назначения и атестации в съдебната власт.
Препоръките включват въвеждане на по-строги механизми за контрол и отчетност на университетите, за да се избегнат практики като фалшиви дипломи и манипулирани изпити. Също така, се подчертава значението на по-добро регулиране на съотношението между броя на юридическите факултети и нуждите на пазара на труда, за да се избегне свръхпредлагане на кадри с ниска квалификация.
Вашият коментар