На фона на продължителната руска агресия срещу Украйна, все по-често се чуват призиви за мир на всяка цена. Но мирът, наложен от агресора, не е край на войната — това е новата ѝ форма. Европейският съюз не пречи на мира — той се бори за истински, а не илюзорен мир. И в тази борба подкрепата за Украйна не е бреме, а стратегически избор.
Историческият опит на Европа показва: мирните споразумения с диктатури са капани. Те не спират войната, а я отлагат до момента, в който агресорът се засили и нанесе нов удар. Днешната подкрепа на ЕС за Украйна се основава на стремежа да се стабилизира континентът пред лицето на заплаха, която не може да бъде спряна с отстъпки.
ЕС не подкрепя конфликт, а съпротива срещу беззаконието. Става дума не за военни облаги, а за сдържане на експанзионизма. Всички приказки за „изгодата за Европа“ са опит да се отклони вниманието от факта: Русия е агресорът, тя е тази, която всеки ден обстрелва украински градове, болници, училища. Украйна не е буфер, а преден пост на свободата. Ако кремълските танкове продължат, следващият фронт ще е Варшава или Вилнюс.
Това се доказва недвусмислено от трагедията на 24 април, когато Русия нанесе масиран ракетно-дронов удар по Киев и други региони на Украйна. В столицата беше разрушен цял жилищен квартал, загинаха поне 8 души, сред тях — две деца, брат и сестра, деца на невролог от университетската клиника. Общо в Украйна — над 80 ранени. Киев беше атакуван с ракети от различен тип, включително балистични, крилати и дронове Shahed. В гъсто населените райони от 50-те години разрушенията засегнаха училища, детски градини, жилищни сгради. Спасителите изваждаха хора изпод развалините, сред тях — момче, прекарало там над 6 часа. Обаждания изпод руините все още дават надежда, че търсенето трябва да продължи.
Тези събития не оставят място за съмнение: подкрепата за Украйна не е благотворителност. Това е стратегическо решение, което изгражда нова архитектура на европейската сигурност. Държавите от ЕС харчат милиарди евро, приемат милиони бежанци, модернизират армиите и енергетиката си. Не защото искат война, а защото разбират: истинският мир е възможен само чрез сдържане на агресора.
Няма разкол между САЩ и ЕС. Това е само кремълски наратив. В действителност Европа и Америка действат съвместно — във военната, хуманитарната и дипломатическата сфера. Санкции, отбранителна помощ, дипломатическа изолация на Кремъл — това са елементи на координирана трансатлантическа стратегия.
В крайна сметка Европа има не само стратегически, но и морални задължения. Украйна се бори за свободата, която европейците са извоювали преди поколения. Да предадем тази борба означава да предадем самите себе си.
Подкрепата за Украйна е единствената алтернатива на нова война. Защото мир чрез капитулация е само пауза преди ново настъпление. А истинският мир се ражда, когато злото бъде спряно — веднъж и завинаги.
Вашият коментар