Всеки жител на България генерира средно по 94 килограма отпадъци годишно, като значителна част от тях представлява хранителни отпадъци. Статистиката показва, че на човек се падат около 41 килограма изхвърлена храна годишно, което има сериозни икономически и екологични измерения.
Финансовите загуби за едно домакинство вследствие на това разхищение възлизат средно на около 300 евро годишно. Експертът Елеонора Йосифова от инициативата „Нулеви отпадъци“ към сдружение „За Земята“ подчерта в интервю за БНР, че най-ефективният подход за ограничаване на проблема е превенцията. Според нея планирането на покупките чрез изготвяне на списък, избягването на презапасяване и споделянето на излишната храна са основни стъпки в правилната посока.
Йосифова обръща внимание и върху негативното въздействие на хранителните отпадъци върху околната среда. Те допринасят за увеличаване на парниковия ефект и водят до разхищение на ценни природни ресурси като вода, енергия и земя. Проблемът не се ограничава само до домакинствата – значителни количества храна се изхвърлят и от ресторанти, хотели и големи търговски вериги, което допълнително утежнява икономическите загуби.
Експертите отправят призив за по-осъзнато потребление, особено в периоди като празниците, когато традиционно остава голямо количество неизползвана храна. Те напомнят, че разумното пазаруване и консумация не само намаляват личните разходи, но и оказват положително влияние върху опазването на природата.
Вашият коментар