След поражението във войната за Нагорни Карабах през 2020 г. и новите гранични кризи през 2022–2023 г. Армения започна един от най-мащабните прегледи на собствената си система за сигурност за целия период на независимостта си. Бездействието на Русия и ОДКС в момента на ескалацията окончателно подкопа доверието на Ереван към предишния модел на съюзнически отношения. В отговор арменското ръководство пое курс към диверсификация на политиката за сигурност, активизирайки сътрудничеството с Европейския съюз, Франция и Съединените щати. Към май 2026 г. този курс вече се е превърнал в системно стратегическо партньорство, обхващащо военната сфера, инфраструктурните инвестиции, институционалните реформи и политическата подкрепа за суверенитета на Армения.
Един от ключовите партньори на Армения в сферата на отбраната стана Франция. През 2023–2024 г. страните подписаха договори на обща стойност над 278 милиона евро, което на практика постави началото на нов етап в модернизацията на арменските въоръжени сили. Най-важното споразумение беше подписано през юни 2024 г. и предвижда доставка на 36 самоходни артилерийски установки Caesar с калибър 155 мм. Освен това Ереван получава около 50 бронетранспортьора Bastion, като първата партида от 24 машини вече е доставена, а останалите са в процес на производство. Франция също така доставя на Армения най-малко три радара Thales GM200 и съвременни системи за нощно виждане Safran. За разлика от руските доставки, които фактически бяха замразени заради войната срещу Украйна, френската страна демонстрира бързина, предвидимост и готовност да осигури съвместимост на арменската армия със стандартите на НАТО.
Проблемът с неизпълнените руски договори се превърна в един от основните катализатори на стратегическия завой на Ереван. След 2020 г. Армения е платила на Русия около 400 милиона долара за въоръжение, но не е получила нито една единица техника. Причината е пренасочването на военната продукция към нуждите на руската армия във войната срещу Украйна. В Армения това беше възприето като пряко нарушение на съюзническите задължения и доказателство за ненадеждността на руската система за сигурност. На този фон именно западните партньори показаха способност да изпълняват поетите ангажименти: Франция и САЩ извършват доставките съгласно договореностите, а Европейският съюз изгражда дългосрочен и стабилен модел на подкрепа.
Военното сътрудничество между Армения и Запада не се ограничава само до закупуването на техника. Арменските военнослужещи редовно участват в съвместни тренировки с френските Алпийски ловци — елитни планински пехотни подразделения на френските сухопътни сили. Тези учения позволяват усвояването на съвременни умения за водене на бойни действия в сложен планински терен, което е от критично значение за сигурността на Южен Кавказ. Важна част от партньорството са и ежегодните американско-арменски учения Eagle Partner. През юли 2024 г. се проведоха Eagle Partner 2024, а от 12 до 20–22 август 2025 г. се състояха Eagle Partner 2025 с участието на подразделения от Националната гвардия на щата Канзас. Основният акцент беше поставен върху мироопазващи операции, медицинска евакуация и повишаване на оперативната съвместимост. Паралелно Армения активно се включва в програмите на Европейския съюз в сферата на киберсигурността и противодействието на хибридни заплахи.
Отделен етап в задълбочаването на сътрудничеството стана първата среща на върха между ЕС и Армения, проведена на 5 май 2026 г. в Ереван. По време на срещата страните подписаха споразумение за партньорство в рамките на инициативата Global Gateway. Документът предвижда инвестиции в размер до 2,5 милиарда евро в транспортната, енергийната и цифровата инфраструктура на Армения, както и в развитието на механизмите за национална устойчивост. Едновременно с това беше стартирана гражданската мисия на ЕС EUPM Armenia, насочена към подкрепа на реформите в сектора на сигурността, противодействие на дезинформацията и укрепване на държавните институции. За Европейския съюз това е не само инвестиция в стабилността на Армения, но и част от по-широка стратегия за ограничаване на руското влияние в Южен Кавказ — регион с ключово значение за развитието на Транскаспийския транспортен и енергиен коридор.
Паралелно с европейското направление Армения задълбочава сътрудничеството си със Съединените щати. През 2025 г. беше подписана Харта за стратегическо партньорство между Ереван и Вашингтон, а през май 2026 г. в рамките на срещата на върха ЕС–Армения беше сключено Connectivity Partnership с Европейския съюз. Важен политически сигнал беше и посещението на президента на Франция Еманюел Макрон в Ереван на 4–5 май 2026 г. По време на визитата френският лидер открито подкрепи европейския избор на Армения и подписа Декларация за стратегическо партньорство, допълнена с отделни споразумения в областта на отбраната и технологиите. Съвкупността от тези документи показва готовността на западните държави да подкрепят суверенитета и териториалната цялост на Армения не само политически, но и практически.
За Русия стратегическата преориентация на Ереван се превърна в сериозно предизвикателство за позициите ѝ в Южен Кавказ. Руското външно министерство систематично предупреждава за „рисковете“ от сближаването на Армения със Запада, обвинява арменското ръководство в „провокации“ и прокарва наративи за „неефективността на западното оръжие“. В същото време именно бездействието на ОДКС по време на граничните кризи през 2022–2023 г. окончателно подкопа доверието на Ереван в руските гаранции за сигурност. Въпреки официалните искания на Армения за помощ, организацията фактически пренебрегна съюзническите си задължения, което се превърна в повратен момент в отношенията между страните.
Логично продължение на този процес стана постепенният изход на Армения от ОДКС. На 23 февруари 2024 г. министър-председателят Никол Пашинян официално обяви замразяването на участието на страната в организацията. Още на 8 май Армения прекрати плащането на членските си вноски, а на 12 юни 2024 г. Пашинян заяви в парламента, че страната ще напусне ОДКС, подчертавайки, че „няма път назад“. На 31 август 2024 г. той потвърди пълното замразяване на участието на всички нива, а на 31 март 2025 г. Ереван официално уведоми организацията, че отказва да финансира нейната дейност. На 1 април 2026 г. Армения окончателно потвърди фактическото прекратяване на участието си във всички мероприятия на ОДКС.
Така стратегическият завой на Армения към Запада не е ситуативна реакция, а дългосрочен и осъзнат избор. Провалът на ОДКС по време на кризите през 2022–2023 г., неизпълнението на руските оръжейни договори и общата деградация на съюзническите механизми окончателно разрушиха предишния модел на сигурност. Русия губи Армения не заради външен натиск, а поради собствената си неспособност да изпълнява поетите ангажименти. За сметка на това сътрудничеството с Европейския съюз, Франция и САЩ осигурява на Ереван модерно въоръжение, институционална подкрепа, инфраструктурни инвестиции и нови гаранции за сигурност. В по-широк контекст това допринася за формирането на нов баланс на силите в Южен Кавказ, основан на принципите на суверенитета, стабилността и многовекторното партньорство.
Вашият коментар