Парламентарните избори, които Русия планира да проведе през септември 2026 г., ще се състоят при отсъствието на пълноценна мисия на ОССЕ. На този фон Москва изгражда собствена система за международно „наблюдение“, която трябва да създаде впечатление за външен контрол върху изборния процес, но същевременно не предвижда независима оценка на неговото качество и резултатите от него.
Вместо традиционните международни мисии Кремъл постепенно формира кръг от чуждестранни лица, които вече са участвали в руски политически мероприятия, избори и т.нар. референдуми в окупираните територии на Украйна. Основната институционална платформа на тази система трябва да бъде Международната асоциация на политическите и изборните експерти (МАПИЕ), създадена през април 2026 г.
Появата ѝ може да свидетелства за опит на Москва да създаде дългосрочна алтернатива на международните механизми за наблюдение на избори — преди всичко на тези, които могат публично да регистрират нарушения и да дадат независима оценка на изборния процес.
От конференция към международна асоциация
Създаването на МАПИЕ беше предшествано от международна конференция, проведена на 14–15 април 2026 г. в Националния център „Русия“ в Москва. Според заявените данни тя е събрала над 150 участници от приблизително 60 държави.
Организатор на събитието беше Центърът за международно взаимодействие и сътрудничество. За провеждането му, включително чрез руския Фонд за президентски грантове, са били отпуснати 9,5 млн. рубли. В работата на конференцията е участвал и Общественият съвет към „Россотрудничество“.
Важен е и предишният опит на организаторите: Центърът е сътрудничил с Фонда за подкрепа на публичната дипломация „Александър Горчаков“. В съвкупност това показва, че новата асоциация от самото начало се формира не като спонтанно обединение на независими изборни експерти, а в рамките на руската държавна и публично-дипломатическа инфраструктура.
При това МАПИЕ не ограничава задачите си до наблюдение на предстоящите избори за Държавната дума. Става дума за създаване на система от международни наблюдателни мисии на постоянна основа.
През май 2026 г. заместник-председателят на Обществения съвет към „Россотрудничество“ Арег Агасарян заяви намерение в асоциацията да бъдат привлечени представители на всички основни макрорегиони — Азия, Африка, Близкия изток, Латинска и Северна Америка.
По този начин Москва се опитва да придаде на проекта възможно най-международен облик.
Кои ще представляват „независимите“ наблюдатели
Особено внимание привлича кадровият състав на новата структура.
За президент на МАПИЕ е избран италианецът Вито Гритани, който преди това е участвал в руски политически мероприятия и в т.нар. международни наблюдателни мисии в окупираните територии на Украйна. Той също така е свързан със среди, които от дълго време взаимодействат с руската публична дипломация и структури, свързани с Абхазия.
В ръководството на асоциацията влиза и колумбиецът Давид Алехандро Торо Рамирес, който, наред с другото, е участвал в международни изборни мисии в Беларус и Абхазия.
Сред потенциалните участници в бъдещите мисии са граждани на Италия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, САЩ, Аржентина, Германия, Нидерландия, Франция, Испания и други държави.
При това значителна част от тези хора вече имат опит в участие в руски изборни мероприятия в окупираните украински територии.
По-специално, Джорджо Дескович Дески е бил сред чуждестранните участници в руските регионални избори през 2023 г. в окупираната Луганска област. Сръбският адвокат Горан Петрониевич е посещавал окупираните територии в рамките на руски изборни мероприятия.
Горан Шимпрага, свързан с белградския медиен ресурс Ruski Ekspres, е участвал както в руския т.нар. референдум през 2022 г., така и в последващи изборни кампании. Професорът от Източно Сараево Сърджан Перишич е посещавал избирателни секции в Новоазовск, Мариупол и Донецк.
В подобни мероприятия са участвали и румънката Камелия Дорина Поп, американският юрист Дж. Клайн Престън IV, аржентинецът Себастиан Салгадо, германецът Томас Рьопер, нидерландката Соня ван ден Енде, французите Андре Шанклю и Арно Девеле, испанците Фернандо Морагон и Исраел Арконада Гомес.
Някои от тях са известни с последователното разпространяване на руски наративи относно войната срещу Украйна. Например Томас Рьопер, който живее в Русия и ръководи немскоезичния ресурс Anti-Spiegel, е попаднал под санкции на Европейския съюз.
В резултат постепенно се формира стабилен международен кръг от хора, които Москва вече е привличала към политически мероприятия и на които може да разчита по време на бъдещи кампании.
Защо това не може да бъде сравнено с наблюдението на ОССЕ
Принципната разлика не е само в състава на наблюдателите, а и в самия подход.
Пълноценните международни мисии не се ограничават до посещение на няколко избирателни секции в деня на гласуването. Те оценяват целия изборен цикъл: законодателната рамка, регистрацията на кандидатите, условията за провеждане на кампанията, достъпа до медиите, свободата на агитация, административния натиск, работата на изборните органи, механизмите за разглеждане на жалби, гласуването и преброяването на гласовете.
За разлика от това, краткото посещение на чуждестранен гост в предварително определени секции не позволява да се получи пълна картина на изборния процес.
Нещо повече, в случая с руските избори маршрутът на подобни делегации, транспортът, срещите с представители на властта и достъпът до изборни обекти се организират от самата страна, която провежда изборите.
Следователно присъствието на чуждестранни граждани в избирателните секции само по себе си не е доказателство за независимост на наблюдението.
Особеният проблем — окупираните територии на Украйна
Най-показателният пример е участието на чуждестранни „наблюдатели“ в руските избори в временно окупираните територии на Украйна.
Русия включи Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области в своя изборен процес, въпреки че международноправният статут на тези територии не се е променил.
На 12 октомври 2022 г. Общото събрание на ООН с 143 гласа „за“, 5 „против“ и 35 „въздържали се“ осъди опита на Русия да анексира украински територии и потвърди, че организираните от Руската федерация т.нар. „референдуми“ не могат да бъдат основание за промяна на техния статут.
Следователно въпросът не се изчерпва с това доколко технически правилно е организирано гласуването. Дори при наличие на избирателни урни, избирателни списъци или чуждестранни гости, самото провеждане на руски избори на окупирана територия на друга държава не придобива легитимност.
Именно тук се проявява една от ключовите функции на системата, която Москва изгражда: да превърне присъствието на чуждестранни граждани в инструмент за политическа легитимация на руските действия.
Залогът е Глобалният юг
Русия е заинтересована не само от вътрешния информационен ефект. Значително по-важна може да се окаже международната аудитория.
Москва активно прокарва в страните от Глобалния юг концепцията за „многополюсен свят“, противопоставяйки я на западните институции и механизмите за международен контрол.
Именно затова за бъдещите наблюдателни мисии може да бъде особено важно участието на представители на държави от Азия, Африка и Латинска Америка — включително Бразилия, Индия, Южна Африка, Уганда, Мозамбик, Етиопия, Аржентина и Индонезия.
След провеждането на изборите самото им присъствие може да бъде използвано от руската пропаганда като аргумент в полза на тезата за предполагаемо широко международно признаване на руския изборен процес.
Формулата е проста: „На изборите присъстваха представители на десетки държави — следователно международната общност ги призна.“
Но броят на чуждестранните гости не е показател за независимостта на наблюдението.
От еднократни посещения към постоянна система
Именно това превръща МАПИЕ в потенциално много по-значим проект от поредната руска организация за съпровождане на изборната кампания.
Ако Москва успее да институционализира мрежата от чуждестранни експерти, тя ще получи постоянен механизъм, който може да бъде използван при различни избори и политически процеси.
При подобен модел Русия вече няма да зависи от това дали независима международна организация ще се съгласи да изпрати мисия. Вместо това тя ще може сама да формира състава на делегациите, да определя формата на тяхната работа и да използва заключителните им изявления в рамките на собствения си информационен дневен ред.
В перспектива подобна система може да излезе далеч извън пределите на Русия.
Става дума за потенциалното създаване на мрежа, в която държави с авторитарни или полуавторитарни политически практики могат взаимно да потвърждават легитимността на изборите си, като канят приемливи за властта чуждестранни „експерти“.
Русия създава собствени правила за международно наблюдение
Москва фактически предлага да бъде променена самата логика на международното наблюдение на избори.
Вместо модел, при който независима външна институция оценява изборния процес и може публично да посочи нарушенията, се предлага модел, при който самата държава, организираща изборите, формира удобно за себе си международно обкръжение.
За авторитарната власт подобна конструкция е значително по-комфортна. Тя позволява да се апелира към „суверенитета“, „националните традиции“ и собственото разбиране за демокрация, като същевременно пред международната аудитория се демонстрират чуждестранни граждани, които потвърждават приемливостта на изборния процес.
Затова създаването на Международната асоциация на политическите и изборните експерти трябва да бъде разглеждано не само като руски проект в навечерието на парламентарните избори през 2026 г.
Москва може да изгражда инфраструктура за дългосрочно международно псевдонаблюдение — система, която в бъдеще би могла да се използва за взаимна политическа легитимация на режими, в които независимият контрол върху изборите се възприема като заплаха.
И именно тук се крие основният риск: Русия се опитва не просто да замени една международна мисия с друга, а да създаде паралелна система за оценка на изборите, в която критериите за независимост ще бъдат определяни от самата власт, която провежда изборите.
Вашият коментар