Българската промишленост се представя най-слабо сред държавите от Централна и Източна Европа през 2026 г., показва анализ на Института за инвестиционни анализи на UniCredit. В същото време цените продължават да растат, а бюджетният дефицит се очаква да се увеличи. Положителното е, че държавният дълг все още остава сред най-ниските в Европа.
България е сред страните в региона, в които инфлацията се ускорява най-силно от края на 2025 г. Според анализаторите основната причина е рязкото поскъпване на горивата през първата половина на тази година.
Очаква се натискът върху цените постепенно да намалее, но това зависи от възстановяването на доставките през Ормузкия проток и поевтиняването на енергийните суровини на международните пазари.
Прогнозата е инфлацията в България да достигне 5,35% в края на 2026 г. По-високо равнище в региона се очаква само в Румъния – 5,46%.
През 2027 г. страната ни може да излезе на първо място по поскъпване в Централна и Източна Европа с малко над 4%. След нея се нареждат Сърбия с 3,99% и Румъния с 3,34%.
Най-сериозният проблем за българската икономика остава индустрията. При база от 100 пункта през 2023 г. производственият индекс на България пада до 92,6 пункта през 2026 г. Това е най-ниският резултат сред наблюдаваните страни.
За сравнение, Полша достига 104,9 пункта, Хърватия – 103,4, Чехия – 101,5, а Словения – 101 пункта. Дори Германия, чиято индустрия от години изпитва трудности, отчита малко по-добър резултат – 93,2 пункта.
Слабото производство води до по-малък износ, по-малко поръчки за българските предприятия и слаб интерес към изграждането на нови фабрики и мощности.
Заради това растежът на икономиката все повече зависи от потреблението на домакинствата, държавните разходи и европейските средства, вместо от производството и продажбата на български стоки в чужбина.
Финансирането от Европейския съюз остава един от основните положителни фактори. Очаква се през 2026 г. плащанията от европейските фондове и Плана за възстановяване да достигнат 3,87% от брутния вътрешен продукт.
Тези пари могат да подкрепят строителството и инфраструктурните проекти. Ако обаче изпълнението им се забави или част от средствата бъде загубена, прогнозираният икономически ръст може да не се осъществи.
Анализаторите предупреждават и за влошаване на състоянието на държавния бюджет. Очаква се дефицитът да се увеличи от 3,5% от БВП през 2025 г. до 4,9% през 2026 г.
По-голям недостиг в региона се прогнозира само за Полша – 6,53%, Унгария – 6,29%, и Румъния – 6,24%.
През 2027 г. дефицитът се очаква да намалее до 3,8%, но държавният дълг ще продължи да расте и може да достигне 35,6% от БВП.
Въпреки увеличението България ще остане сред най-слабо задлъжнелите държави в Европа. През 2026 г. по-нисък дълг се очаква единствено в Босна и Херцеговина. За сравнение, в Унгария той се доближава до 77,6% от БВП, в Полша – до 64,1%, а в Румъния – до 62,7%.
Вашият коментар