„Овладейте разходите!“ – така посъветва Европейската комисия (ЕК) България, след като предложи откриване на процедура за прекомерен дефицит. Това не е санкция за публичните финанси; съобщението е насочено към политици, които през последните пет години са предпочитали да харчат днес, оставяйки плащането на сметката за утре.
Бюджетите разказват историята на политическите решения. Дефицитът няма партийна книжка. Не се явява на избори и не обещава по‑високи заплати, пенсии или компенсации, но се появява, когато обещанията надвишават реалните приходи. От 2021 г. насам такъв дефицит се е появил седем пъти.
Причина за тревогата на ЕК е, че дефицитът ще остане над лимита от 3 % и през следващите две години – 4,1 % през 2026 г. и 4,3 % през 2027 г., според прогнозите в Spring 2026 Economic Forecast за България. Брюксел вижда не един краткосрочен проблем, а установена тенденция, подхранвана от постоянния натиск на социалните разходи и възнагражденията в публичния сектор.
Ръстът на тези разходи не е случаен. След Ковид‑пандемията инфлационният шок в глобален план принуди държавата да компенсира изоставането на доходите. А след руската инвазия в Украйна се увеличиха разходите за отбрана и сигурност. Към това се прибави и политическата криза, при която увеличаването на пенсии, заплати и социални плащания се превърна в един от малкото средства за печелене на обществена подкрепа.
Икономисти и финансови анализатори нееднократно предупреждаваха, че автоматичните механизми за определяне на размера на заплатите в редица сектори, преди всичко в отбраната и сигурността, заплашват да взривят разходите. За политиците автоматизмът е и защита – увеличенията се представят като резултат от заложена формула, а не като политическо решение.
Още миналата есен Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изчисли, че разходите за персонал, които плаща бюджетът, ще достигнат 22,8 млрд лв. за 2025 г., като над половината от увеличението е натрупано за последните три години. Това е 10,6 % от БВП – исторически максимум. Ръстът на възнагражденията в публичния сектор оказа натиск и върху частния, макар и по‑медлен темп.
България продължава да е сред най‑слабо задлъжнелите страни в ЕС, но ЕК отбелязва ръста на дълга, който от 23,8 % от БВП в края на 2024 г. ще стигне 32,3 % тази година и 35,5 % през 2027 г. Ако Съветът на ЕС одобри предложението на Комисията, страната ще бъде поставена под засилено наблюдение на публичните си финанси за четири години и ще бъде принудена да изпълнява план с коригиращи мерки.
На практика обаче няма случай държава да е платила такива санкции заради самия прекомерен дефицит. Механизмът е замислен като възпиращ инструмент, но страните почти винаги получават нови срокове, препоръки и коригиращи пътеки, преди да се стигне до финансово наказание.
Няма да се изключва и временното спиране на европейски средства, но Брюксел почти никога не стига дотам. Истинската тежест се проявява в политическия сигнал към инвеститорите и в натиска върху правителствата да ограничат разходите. Това се отразява върху оптимизма на кредиторите и рейтинговите агенции, които повишиха оценките си за страната именно заради членството в еврозоната.
Политическата цена е очевидна. Съветът на ЕС ще реши дали да утвърди процедурата, но финансовият министър Гълъб Донев вече обяви, че правителството ще представи конкретни мерки със срокове и няма да чака ЕК да наложи такива при прекомерен дефицит. Ако България не намали дефицита до разрешения лимит, първото правителство с абсолютно мнозинство от десетилетия насам ще бъде лишено от значителна част от свободата си да определя публичните разходи – точно преди президентските избори тази есен и местните избори догодина.
По официални данни дефицитът за 2025 г. е 3,5 %, но ЕК приема, че е допустим предвид дерогацията за повишените разходи за отбрана. Това създава пространство за политическо манипулиране: премиерът Румен Радев свърза проблема с присъединяването към еврото и твърди, че реалното състояние на публичните финанси е било прикривано. Тези твърдения преместват дискусията от въпроса как да се овладеят разходите към въпроса кой е виновен, като позволяват недоволството да се насочи към еврото, а не към политическите решения, довели до дефицита.
Ако България иска да овладее разходите, трябва да „връже ръцете“ на политиците – да спре практиката да прехвърлят финансовата отговорност върху бъдещи администрации. Само така ще се осигури стабилна фискална пътека, която да задоволи както европейските изисквания, така и очакванията на българските граждани.
Вашият коментар