Делът на българите, които са направили дарение през 2025 г., е 40%. Това е понижение с осем процентни пункта в сравнение с предходната година, сочи ново проучване на обществените нагласи и дарителските практики в България. Изследването е проведено от „Алфа Рисърч“ по поръчка на Българския дарителски форум.
Резултатите показват, че макар броят на хората, които даряват, да намалява, активните дарители стават по-ангажирани, по-гъвкави и по-мотивирани. Най-висока дарителска активност се отчита сред хората на възраст между 30 и 65 години, високообразованите граждани и жителите на София и големите градове. Жените се открояват като групата, която най-силно запазва навика си да дарява.
Паричната подкрепа остава най-предпочитаната форма на дарителство. В същото време има лек спад при даряването на вещи, докато делът на хората, които даряват труд, се задържа на около 16%.
Здравните и социалните каузи продължават да събират най-голяма подкрепа. На този фон проучването отчита значително намаляване на даренията при бедствия и аварии. Според авторите това може да е знак, че обществото достига предел в съпричастността си към подобни ситуации.
Най-често дарителите избират да помогнат директно на хора в нужда. Около една четвърт от тях подкрепят каузи на граждански организации.
Сред положителните тенденции е по-честото даряване. Макар месечните дарения все още да са с малък дял, те почти се удвояват. Над 70% от дарителите посочват, че дават средства няколко пъти годишно.
Сумите, които хората отделят за дарения, остават относително стабилни. Най-често те са между 50 и 100 лева. Увеличава се делът на даренията чрез кутии за събиране на средства, който достига 58%. За сметка на това SMS даренията намаляват. Онлайн и банковите преводи, както и даренията чрез покупки или участие в благотворителни събития, остават без съществена промяна.
Лек ръст има и при използването на данъчни облекчения за дарения — от 5% на 8%. Въпреки увеличението този дял остава много нисък. Като основни причини хората да не декларират даренията си се посочват липсата на документи и слабият интерес към тази възможност.
Желанието да се помогне остава основният мотив за дарителство. Най-често подкрепата е насочена към конкретен човек или кауза. Финансовите затруднения продължават да са водещата причина хората да не даряват, а 29% от анкетираните посочват и притеснения от злоупотреби.
Освен дарителските практики, проучването разглежда и влиянието на медийното съдържание върху обществените нагласи. Данните показват, че медиите имат ключова роля за формирането на дарителска култура.
Телевизията остава водещ източник на информация за дарителски кампании с дял от 43%. Тя е особено важна за по-възрастните хора и за живеещите извън големите градове. Социалните мрежи достигат до 32% от анкетираните и са предпочитани основно от по-младите и активните градски аудитории.
Най-силна реакция предизвикват личните истории на хора в нужда, които пораждат съпричастност и желание за действие. Според авторите на изследването това обаче води до преобладаване на емоционални и моментни реакции, вместо до по-информирано и устойчиво дарителство.
Според обществените възприятия най-активни в даряването са индивидуалните дарители — 56%. Следват бизнесът с 19%, заможните личности с 15% и гражданските организации с 14%.
Познаваемостта на дарителските платформи остава ниска. Най-разпознаваема е DMS с 25%, докато останалите достигат до ограничена част от обществото.
Вашият коментар