Днес е предпоследният ден от Страстната седмица – Велики петък, наричан още Разпети петък – денят, в който Иисус Христос приема кръстната смърт в името на спасението на човечеството.
За Православната църква това е най-тъжният и най-дълбоко почитан ден през годината. Според евангелските разкази Божият син е обвинен в богохулство и в подбуждане към бунт срещу римската власт в Юдея. Под натиска на тълпата римският наместник Пилат Понтийски произнася тежката присъда, която води до разпятието на Христос.
Осъденият Спасител е унизен от войниците, които поставят на главата му трънен венец вместо царска корона. Натоварен с тежкия кръст, с изранено тяло и обляно в кръв лице, той поема по своя последен път към хълма Голгота – мястото за екзекуции на престъпници и врагове на Римската империя. Там Христос е прикован на кръста и разпнат между двама разбойници, а след смъртта му тялото е положено в каменен гроб, издълбан в скала.
На Разпети петък богослужебният ред е различен и наситен със символика. Сутринта в храмовете се изнася Плащаницата – платно с изображение на Христовото погребение, поставяно в средата на храма върху специално украсена маса, наречена кувуклия, която символизира Божия гроб. Нейното изнасяне напомня за полагането на Христовото тяло в гроба.
В този ден не се отслужва Света литургия, тъй като самият Христос е принесъл себе си в жертва. Вместо това се четат т.нар. Царски часове, а вечерта се извършва Опелото Христово – едно от най-въздействащите богослужения, в което вярващите съпреживяват страданията, смъртта и погребението на Спасителя.
Преди началото на службата в храма се издига символичен гроб, украсен с цветя. Върху престола се поставя Плащаницата, върху която е извезан образът на положеното в гроба Христово тяло. В процесия духовниците я изнасят и обикалят храма, след което я поставят за поклонение. Свещеникът и миряните целуват кръста, светото Евангелие и Плащаницата като израз на почит и съпричастност.
Съществува и широко разпространено народно вярване, че преминаването под масата с Плащаницата носи здраве и опрощение. Според духовниците този акт има преди всичко символичен смисъл – той изразява смирение, преклонение пред жертвата на Христос и благодарност за изкуплението.
Постът на Велики петък е най-строгият през годината. По църковно правило вярващите не трябва да приемат нито храна, нито вода. В народната традиция се казва, че „и пиле не пее, и гнездо не вие“ – знак за всеобщата скръб и съпричастност към Христовите страдания. Денят е посветен на мълчание, молитва и въздържание, като не се предприема никаква работа.
Вашият коментар