Жените в Европейския съюз (ЕС) продължават да получават по-ниски възнаграждения от мъжете, като средната разлика в заплащането възлиза на 13%. Единствено Люксембург е постигнал пълно изравняване, а дори и лек превес на жените в брутната заплата. Това заяви за БТА Илиана Балабанова, президент на Европейското женско лоби (ЕЖЛ) и председател на Българската платформа на ЕЖЛ. В България разликата достига около 20% и остава сравнително постоянна в периода 2008-2022 г. По думите на Балабанова, брутната заплата на жените у нас представлява между 79% и 82% от тази на мъжете.
Изследване на Българската платформа на ЕЖЛ, проведено от институт „Зангадор“, обхваща данни за периода 2008-2022 г. и показва трайна тенденция за по-ниско възнаграждение на жените в различни сектори на икономиката. Най-сериозни различия се наблюдават във финансовите и застрахователните дейности, здравеопазването, културата и спорта, както и в преработващата промишленост. В областта на информационните технологии и творческите индустрии също се отчита значителен дисбаланс. По-малки разлики се наблюдават в селското стопанство, енергийния сектор, транспорта и държавното управление.
Интересен факт е, че в някои икономически дейности жените получават по-високи заплати от мъжете. В административните и спомагателните дейности техните възнаграждения достигат 101-121% от тези на мъжете, а в строителството – между 98% и 113%. В същото време, сектори като хотелиерството и ресторантьорството, както и финансовите услуги, демонстрират увеличаваща се разлика в заплащането. Например, в хотелиерството през 2008 г. жените са получавали 84% от заплатата на мъжете, докато през 2022 г. този показател е спаднал на 79%.
Българската платформа на ЕЖЛ не само анализира неравенствата в заплащането, но и поставя въпроса за ролята на жените в управлението. В правителството на „Желязков“ има само една жена министър – Теменужка Петкова, което беше повод за реакция от страна на организацията. След избирането на кабинета през януари Платформата излезе с отворено писмо, в което се поставя въпросът за ниското представителство на жените в управлението. Според Балабанова това е проява на „класически патриархален модел“, който не гарантира защита на интересите на жените. Исторически паралел сочи, че подобна ситуация е имало в 66-ото правителство на България (1947-1949 г.), когато също е имало само една жена министър.
В корпоративния сектор също се забелязва спад в присъствието на жените в ръководните органи. През 2023 г. делът на жените в управителните съвети на големите публично регистрирани компании е бил 19%, но през 2024 г. този процент намалява на 18%, което е с 16 процентни пункта по-ниско от средното за ЕС.
Европейският институт за равенство между половете (EIGE) ежегодно публикува „Индекс на равенството в ЕС“, който измерва различията между половете в шест основни категории: работа, доходи, образование, време, власт и здраве. Според Балабанова, въпреки известен напредък, равенството между половете в ЕС все още е далеч от идеалното. Ако пълното равенство се оценява със 100 точки, в момента ЕС е на ниво от 71 пункта, което представлява минимално повишение от 0,8 пункта спрямо предходната година. България получава 64,5 точки – с 6,5 пункта по-малко от средното за ЕС.
Сред основните предизвикателства остава възприятието, че жените носят основната тежест на домакинските задължения и грижата за децата, което ограничава възможностите им за професионално развитие. Почти една трета от жените в ЕС, които не са заети, но искат да работят, посочват, че причината е ангажиментът им към семейството.
Българската платформа на ЕЖЛ също така работи активно по темите за половите стереотипи и сексизма. В момента се подготвя изследване, свързано с подадени сигнали до Съвета за електронни медии (СЕМ) за определени телевизионни формати. Организацията следи за хармонизация на българското законодателство с новата Директива на ЕС срещу насилието над жени и домашното насилие.
От януари 2025 г. платформата започва проект „Умения и капацитет за отстояване на правото на равнопоставеност“. В рамките на десет месеца ще бъдат разработени обучителни модули за майчинските права и защитата срещу насилие, основано на пола. Инициативата цели да повиши правната култура и уменията на активистите за стратегическа защита на правата на жените.
Вашият коментар