Водата е жизненоважен ресурс за човешкото съществуване, тъй като организмът ни не може да издържи повече от няколко дни без нея. Въпреки че често я приемаме за чиста, истината е, че всяка вода, която достига до домовете ни, носи риск от замърсяване – било то биологично или химическо.
Според Световната здравна организация (СЗО), над 2 милиарда души по света използват вода, замърсена с фекалии, което води до над 500 000 смъртни случая годишно от диарийни заболявания. Това подчертава колко критично е качеството на питейната вода.
Как водата може да бъде опасна?
Водата може да пренася болести, когато съдържа:
Патогенни микроорганизми – бактерии (E. coli, Salmonella, Vibrio cholerae), вируси (хепатит А, ротавирус), паразити (Giardia, Cryptosporidium).
Химични замърсители – пестициди, тежки метали (олово, арсен, кадмий), нитрати, индустриални отпадъци.
Радиоактивни елементи – в определени географски райони.
Проучване на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) показва, че дори в развитите страни около 7% от епидемиите от стомашно-чревни заболявания са свързани с водата.
Как е положението с чешмяната вода в България?
В България водата трябва да отговаря на Наредба №9 на Министерството на здравеопазването, която включва 48 показателя – микробиологични, химични и радиологични. Пробите се вземат редовно от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) и ВиК дружествата.
Според последния доклад на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), над 98% от пробите на питейна вода в големите градове отговарят на изискванията. Въпреки това, в селските райони с проблематична инфраструктура или частни водоизточници често се наблюдават отклонения, главно поради замърсяване с нитрати и микроби.
Вътрешната инсталация – скритата заплаха
Дори ако водата е пречистена при източника, тя може да се замърси по пътя до чешмата, особено в сгради със стари тръби:
Оловни тръби – все още срещани в сгради от 60-те и 70-те години; водят до хронично отравяне, особено опасно за деца.
Ръждясали стоманени тръби – могат да отделят желязо и манган и да бъдат развъдник на бактерии.
Пластмасови тръби с лошо качество – потенциал за отделяне на микропластмаси.
Проучване на Европейската агенция за околна среда (ЕЕА) от 2023 г. отбелязва, че над 11% от водата в ЕС преминава през мрежи, които не са подменяни от над 50 години.
Какви болести се свързват с лоша питейна вода?
Гастроентерити и диария
Хепатит А и Е
Холера и тиф
Паразитози (Giardiasis, Amebiasis)
Хронични отравяния – с тежки метали (олово, арсен), често без симптоми, но с дългосрочен риск за мозъка, бъбреците и нервната система
Как можем да се предпазим?
Редовна поддръжка и подмяна на тръбите
Ако живееш в стара сграда, провери дали вътрешната водопроводна мрежа е обновявана. Старите оловни тръби са основен здравен риск.
Филтриране на водата у дома
Филтър кани – подходящи за хлор и тежки метали
Системи с активен въглен – задържат органични замърсители и пестициди
Обратна осмоза – най-ефективна, премахва до 99% от замърсителите
Лабораторно изследване на водата
В лаборатории на РЗИ или частни акредитирани институции можеш да направиш пълна проба за около 50-100 лв.
Бутилирана вода – разумна алтернатива, но не за постоянно
Пластмасата също може да отделя вредни вещества при неправилно съхранение. Важно е да се сменят марки и източници редовно.
Информираност от местните ВиК и РЗИ
Следи сайтовете на водоснабдителното дружество и РЗИ – публикуват се аварии, замърсявания и зони с временна забрана за ползване на вода за пиене.
Да – водата може да бъде причина за сериозни болести, особено когато е замърсена с микроорганизми или химикали. В България чешмяната вода обикновено е безопасна, но не е универсално гарантирано, особено в селските райони и старите жилищни сгради. Най-добрата стратегия е информираност плюс предпазни мерки в дома – така ще бъдем наистина сигурни какво пием.
Здравето започва от водата – не го подценявай.
Вашият коментар