Днес православната църква отбелязва Голяма задушница. Утре, неделя, са Месни заговезни, когато започва и големият Великденски пост.
На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя “коливо” – варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. Панихидата е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.
Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
След Задушница идва Неделя Месни заговезни, когато започва подготовката за Великия пост. Последният ден, в който се консумира месо, е в неделя, а от понеделник месото е забранено. Седмицата след Месни заговезни до следващата неделя – Сирни заговезни, се нарича Сирница. На Сирни заговезни се иска прошка от хората, които сме обидили, но и просто така – за да пречистим сърцата си преди същинския пост. Последно сирене, яйца и млечни продукти се консумират именно на Сирни заговезни. От понеделника след това започва пълният пост.
Вашият коментар