На Велики вторник от Страстната седмица Исус Христос предава важни морални поучения на своите ученици. В църковното богослужение се разказва притчата за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Първите са известни със своята милосърдност към по-слабите духовно, докато вторите се отличават с високомерие и липса на състрадание, пренебрегвайки нуждата от прошка и подценявайки значимостта на множество дребни добродетели. Този ден ни насърчава да размишляваме върху значението на добродетелите, защото истинската мъдрост се крие в осъзнаването на множествеността на добродетелите, а не в притежаването на една единствена.
Църквата ни напомня за притчата на Спасителя за десетте девойки, подчертавайки необходимостта от богатство на добри дела в очакване на бъдещия съд. На този ден Христос проповядва в храма, предоставяйки своите последи нравоучителни насоки и предсказвайки съдбата на Йерусалим.
Притчата разказва за пет мъдри и пет неразумни девици, символизиращи пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите притежават чисти светилници и свещен елей, докато неразумните имат само чисти светилници. В тази алегория светилниците представляват телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки думата “милост” звучи като “елеос”, откъдето произлиза и терминът “полиелей”, означаващ “многомилостив”.
По време на празничната утреня освещаването на църквата се усилва чрез запалването на свещи и елея, докато се изпълняват псалми, възхваляващи безкрайната милост на Бога към избрания народ. Многократно се повтаря: “да бъде милостта Му вечна, алилуя!”
Вашият коментар