Православната църква отбелязва Велики четвъртък, когато според традицията са се случили четири ключови събития от Страстите Христови. Според Евангелието, това е денят на Божественото умиване на нозете, Тайната вечеря на Исус с неговите ученици, молитвата в Гетсиманската градина и предателството на Юда.
На Велики четвъртък се възпоменава Тайната вечеря, където е установено тайнството на причастието, като Христос завещава новата заповед за любов към всички. След вечерята, той взема хляб, благославя го, разчупва го и го раздава на учениците си с думите: „Яжте от този хляб, защото това е моето тяло“. След това подава и вино с думите: „Пийте от тази чаша, защото това е моята кръв“.
Сутринта на Велики четвъртък във всички епархии на Българската православна църква се отслужва Василиева Света Литургия и се провежда Велик маслосвет.
Велики четвъртък е изпълнен със символика, както отбелязва Hera.bg. На този ден предците ни не са работили и са извършвали множество обреди, като най-важният е боядисването на яйцата. Първото яйце винаги е червено, символизиращо Христовата кръв.
Според народните обичаи, рано сутринта на този ден се боядисват великденските яйца. Първото яйце трябва да бъде червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а след това и на останалите членове на семейството. Това яйце се отделя от останалите и се заменя с миналогодишното, което е стояло в дома през цялото време – за да носи здраве, радост и щастие на обитателите му. Яйцето се пази като символ на късмет. На Велики четвъртък също така се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
Вечерта в четвъртък в църквата се служи утреня на Велики Петък. Свещениците изнасят кръста от олтара. Провежда се помазание на болните с елей, който лекува душата, а оттам и тялото. По време на литургията се четат 12 определени откъса от Евангелието, включително тези за Тайната вечеря и предателската целувка на Юда.
Вашият коментар