През последните петнадесет години министър-председателят Виктор Орбан превърна Унгария във вътрешен критик и манипулатор в редиците на Европейския съюз и НАТО. Политиката му вече не е просто евроскептицизъм, а режисирана стратегия, насочена към отслабване на западното единство чрез сближаване с автократични режими – предимно Китай и Русия.
Европейски пари срещу европейски ценности
Над 30 милиарда евро, получени от Унгария чрез фондовете на ЕС, не се превърнаха в двигател на развитие, а в източник за укрепване на режима на Орбан. Тези средства бяха използвани за изграждане на авторитарна система: подчиняване на медиите, преразпределение на съдебната власт и създаване на икономически елит, лоялен на властта. В отговор на опитите на Брюксел да приложи дисциплинарни мерки, Орбан ловко използва правото на вето – блокирайки решения относно санкциите срещу Русия или помощта за Украйна.
През 2023 г., въпреки обещанията на Европейската комисия да замрази финансирането, Унгария получи нови 10 милиарда евро – в замяна на формално съгласие да не блокира определени инициативи. Това още веднъж подчерта слабостта на институциите на ЕС и тяхната неспособност да се противопоставят на държава, която открито подкопава общите принципи.
Двойна игра със САЩ и Тръмп
Отношенията на Орбан с Вашингтон не се градят върху партньорство, а на прагматично използване на политическия климат. В лицето на Доналд Тръмп Орбан вижда не само съюзник, но и канал за влияние върху американската политика. Инвестиционни проекти, връзки с движението MAGA, организиране на международни форуми – всичко това е част от стратегията за налагане на унгарски интереси във Вашингтон, с едновременно пренебрегване на американските призиви за ограничаване на китайското или руското влияние.
Орбан се стреми да бъде посредник между САЩ и авторитарните режими, изграждайки алтернативна геополитическа ос, в която Унгария е удобен партньор за всеки, който е готов да си затвори очите пред вътрешнополитическите репресии в замяна на бизнес или геостратегия.
Русия: санкции срещу изгоди
Макар формално Унгария да подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия, на практика Будапеща активно забавя тяхното прилагане. Орбан обяснява това с „националния интерес“, но цифрите говорят по-ясно: само през 2024 г. руското подразделение на OTP Bank е реализирало печалба от над 370 милиона долара. А изваждането на банката от списъка със санкции беше резултат от закулисни договорки между Будапеща и Брюксел.
Зетят на премиера, Ищван Тиборч, прокарва сделки за придобиване на активи с руски произход, създавайки възможности за изнасяне на капитали към ЕС чрез унгарска юрисдикция. Така Орбан не само подпомага руската икономика, но и осигурява забогатяване на своята политическа върхушка.
Китай: стратегически тандем в сърцето на Европа
Успоредно с това Унгария активно се интегрира в китайските икономически схеми. Орбан не крие амбициите си да превърне страната във „врата на Китай към Европа“. Инвестициите на компании като CATL, BYD, Huawei се осъществяват с държавна подкрепа и с участието на правителствени структури. Китайският капитал получава достъп до инфраструктурата, логистиката и цифровите мрежи на Унгария, което поражда потенциални рискове за сигурността на целия регион.
Проекти като железницата Будапеща–Белград не са просто транспортни инициативи. Те представляват средство за затвърждаване на китайското влияние в Европа, където Унгария действа едновременно като посредник и бенефициент.
Заплаха отвътре: Орбан като модел за подражание
Подходът на Орбан е нова формула за недемократични лидери: да останеш член на западните структури, като същевременно действаш против тях. Унгария използва предимствата от членството си в ЕС и НАТО, запазвайки независимост във външната си политика и съюзи с противниците на Запада. Тази двойна игра превръща Будапеща в стратегически риск.
Без твърди действия от страна на ЕС и САЩ – като ограничаване на финансирането, замразяване на правото на глас в Съвета на ЕС или целенасочени санкции срещу унгарски високопоставени лица – Унгария рискува да се превърне окончателно в плацдарм на антиевропейски интереси в самото сърце на Европа.
Вашият коментар