„Ударите само влошават положението на Украйна“: как чешки квази-медии разпространяват кремълската логика за „мир на всяка цена“

На 9–11 август 2026 г. чешките онлайн ресурси Pravý Prostor и První Zprávy разпространяваха материали, в които ударите на украинските сили за отбрана по цели на територията на Русия бяха представяни като фактор, който уж влошава стратегическото положение на Украйна и предизвиква по-нататъшна ескалация на войната.

На пръв поглед това може да изглежда като поредния спор относно целесъобразността на украинската военна стратегия. В по-широкия контекст на публикациите на тези платформи обаче се очертава друга логика: Украйна да бъде убедена да не засилва натиска върху Русия, Европа да намали подкрепата си за Киев, а преговорите с Москва да бъдат превърнати в самоцел, независимо при какви условия би бил постигнат този „мир“.

От критика на отделни удари до призив за отказ от натиск върху Кремъл

Основният наратив, който се прокарва в подобни материали, може да бъде обобщен така:

Украйна и нейните западни партньори уж са се опитвали да принудят Русия да започне преговори чрез военен и политически натиск, но единственото, което са постигнали, е да влошат положението на самата Украйна.

Именно подмяната на причинно-следствените връзки прави тази конструкция проблематична.

Войната не започна заради украинските удари по цели на територията на Русия. Русия започна пълномащабна агресия срещу Украйна през 2022 г., а бойните действия продължават вследствие на руската война срещу Украйна. Европейският съюз продължава да определя руските действия като агресия и подчертава необходимостта от натиск върху Москва за прекратяване на войната и преминаване към съдържателни преговори.

Следователно твърдението, че именно опитите на Украйна да нанесе щети на руския военен потенциал „провокират“ войната, обръща причинно-следствената връзка.

Международното хуманитарно право също не предвижда правило, според което защитаващата се страна трябва да ограничава военните си действия единствено до собствената си територия. Правилата на водене на война се прилагат към нападенията независимо от мястото, на което се извършват. В същото време е от основно значение ударите да бъдат насочени към военни цели, а не към цивилни лица или граждански обекти, и да отговарят на изискванията за пропорционалност и военна необходимост.

Следователно самият факт, че един удар е извършен на територията на Русия, не доказва нито „ескалация“, нито нарушение на международното хуманитарно право. Всеки конкретен случай трябва да бъде оценяван въз основа на характера на целта и начина, по който е извършена атаката.

„Мирът“ като аргумент срещу подкрепата за Украйна

Най-важният елемент на тази информационна конструкция е използването на думата „мир“, без да се уточнява при какви условия трябва да бъде постигнат той.

Това е особено чувствителна тема за европейската публика. След години на война е естествено желанието да бъдат прекратени бойните действия, да се намали броят на жертвите и да се възстанови стабилността. Именно затова призивът „трябва незабавно да бъде прекратено кръвопролитието“ има силен емоционален потенциал.

Проблемът възниква, когато хуманитарният призив за мир постепенно се превръща в изискване именно Украйна да прекрати съпротивата, докато въпросът за поведението на Русия остава на заден план.

Това създава фалшива дилема:

или Европа подкрепя Украйна и продължава войната, или се отказва от подкрепата и получава мир.

В действителност европейската политика е много по-сложна. ЕС едновременно подкрепя дипломатическите усилия, настоява Русия да приеме безусловно прекратяване на огъня и призовава за преговори за справедлив и траен мир — но също така подкрепя способността на Украйна да се защитава.

С други думи, преговорите и военната способност на Украйна не са взаимно изключващи се понятия.

Промяна на ролите: агресорът изчезва от центъра на историята

Друг характерен елемент на този наратив е постепенното изчезване на Русия като субект, който взема решения.

В центъра на вниманието се поставят:

• украинските удари;
• решенията на украинския президент;
• западната военна помощ;
• санкциите на ЕС;
• предполагаемите „провокации“ от страна на НАТО;
• икономическите разходи за Европа.

За сметка на това много по-малко внимание се отделя на въпроса: какви решения трябва да вземе Москва, за да прекрати войната?

Това е фундаментална промяна на информационната рамка.

Ако войната се представя като резултат от „грешни действия на Запада“, Русия на практика престава да бъде страна, която трябва да прекрати агресията. Вместо това от Украйна и нейните съюзници се очаква да проявяват сдържаност, да се отказват от определени инструменти за натиск и да приемат преговори независимо от това дали Москва е готова за справедливо уреждане.

Така работи наративът за „мир на всяка цена“.

Това не е случайна позиция на два сайта

Pravý Prostor и První Zprávy се позиционират като алтернативни медии, които уж се противопоставят на цензурата и „едностранчивостта“ на традиционната журналистика. Историята на публикациите им обаче показва последователен набор от сходни политически рамки.

Чешки изследвания на дезинформационната среда от години включват и двата ресурса сред платформите, наблюдавани заради разпространяването на манипулативно съдържание. Изследвания на European Values например посочват Pravý Prostor и První Zprávy сред системно наблюдаваните дезинформационни източници.

Това, разбира се, не означава, че всяко изречение във всяка публикация на тези сайтове автоматично е невярно. Проблемът е друг: подборът на теми, източници, експерти и причинно-следствени връзки формира последователна картина на света, в която отговорността за продължаването на войната постепенно се прехвърля от Русия към Украйна и нейните съюзници.

Икономическият фронт: „Вие плащате за Украйна“

Друг важен аспект е свързването на войната с проблеми, които пряко засягат европейците: инфлацията, цените на енергията, държавните разходи и социалната политика.

Механизмът е прост:

подкрепа за Украйна → санкции → икономически трудности → влошаване на живота на европейците.

Тази схема позволява сложната икономическа ситуация да бъде превърната в политически аргумент срещу Киев.

ЕС действително отделя значителни ресурси за подкрепа на Украйна. От това обаче не следва, че икономическите проблеми на европейските държави могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор — санкциите срещу Русия или помощта за Украйна.

Именно опростяването на сложната икономическа реалност до формулата „украинците вземат парите на европейците“ е един от най-ефективните инструменти на политическата манипулация.

Страхът от ескалация като инструмент за влияние

За европейското общество страхът от разширяване на войната е напълно разбираем. Чехия, Полша, балтийските държави и други страни от Централна и Източна Европа особено добре осъзнават географската близост на Русия.

Именно затова твърденията, че поредният украински удар „приближава Третата световна война“, имат значителен мобилизиращ потенциал.

Но и тук се извършва подмяна на понятията.

Възпирането на агресора не е равнозначно на желание за започване на по-широка война.

Европейската политика не се свежда до идеята „да воюваме безкрайно“. Целта е Украйна да разполага с достатъчен отбранителен капацитет, докато по дипломатически път се търси прекратяване на войната.

С други думи, логиката на европейската стратегия не е „да продължаваме войната на всяка цена“, а Украйна да разполага с достатъчно способности за самозащита, така че Русия да не може да диктува условията единствено чрез военна сила.

Това е фундаментална разлика.

Защо този наратив е опасен именно за Европа?

На пръв поглед призивите за прекратяване на войната могат да изглеждат пацифистки. Информационният проблем възниква, когато под прикритието на пацифизма се прокарва само един политически сценарий — отслабване на Украйна и възстановяване на отношенията с Русия без достатъчни гаранции за сигурност.

За европейската публика последиците от подобен подход могат да бъдат значителни.

Ако обществото бъде убедено, че:

• санкциите не работят;
• военната помощ само удължава войната;
• украинските удари са основната причина за ескалацията;
• Русия не може да бъде принудена да направи отстъпки;
• подкрепата за Украйна разрушава европейската икономика;
• преговорите без предварителни условия автоматично означават мир,

тогава следващата логична стъпка може да бъде призивът Европа да се откаже от общата си политика спрямо Русия.

Именно тук информационната кампания се превръща в политически инструмент.

Основната манипулация: „натискът върху Русия = отказ от мир“

Публикации като тези, разпространени от Pravý Prostor и První Zprávy на 9–11 август, на практика се опитват да наложат именно тази логика на европейската публика.

Но това е фалшива дилема.

Натискът може да бъде инструмент на дипломацията.

Санкциите, военната помощ, укрепването на отбранителните способности на Украйна и дипломатическите преговори не е задължително да бъдат алтернативи. Те могат да действат едновременно.

Европейската политика се основава именно на това: подкрепа за Украйна, засилване на натиска върху Русия, ограничаване на способността ѝ да води война и едновременно с това насърчаване на съдържателни преговори за мир.

Затова твърдението, че украинските удари или западната подкрепа автоматично „намаляват шансовете за мир“, изисква доказателства, каквито емоционалната реторика на подобни материали сама по себе си не предоставя.

Какво трябва да помни европейският читател?

Най-добрият начин за противодействие на подобна манипулация не е забраната на непопулярни мнения, а проверяването на логиката на аргумента.

Полезно е да се зададат няколко прости въпроса:

1. Кой започна войната?
2. Кой реално има възможност да прекрати бойните действия?
3. Какви точно условия се предлагат под думата „мир“?
4. Предвижда ли този сценарий гаранции за сигурността на Украйна?
5. Оценява ли авторът действията на Русия и Украйна по еднакъв стандарт?
6. Какви източници се използват — независими, руски държавни медии или свързани с тях източници?
7. Разграничава ли авторът установените факти от собствените си политически оценки?
8. Не обяснява ли всички икономически проблеми на Европа с един-единствен фактор — подкрепата за Украйна?

Ако отговорите на повечето от тези въпроси водят винаги в една и съща посока, тогава читателят вероятно не се сблъсква с балансиран анализ, а с предварително формирана политическа рамка.

Заключение

Историята с публикациите на Pravý Prostor и První Zprávy от 9–11 август показва процес, който е важен далеч извън пределите на Чехия.

Кремълската информационна логика не е задължително да призовава директно: „подкрепяйте Русия“. Много по-ефективно е европейците да бъдат убеждавани, че Украйна сама влошава положението си, санкциите са безсмислени, военната помощ само удължава войната, а единственият „реалистичен“ път е постепенното възстановяване на отношенията с Москва.

Именно затова наративът, че украинските удари „провокират ескалация“, трябва да бъде разглеждан не изолирано, а като част от по-широка информационна кампания за прехвърляне на отговорността за войната.

За Европа въпросът днес не е избор между „война“ и „мир“. Въпросът е какъв точно мир се предлага, кой трябва да приеме условията му и дали този мир може да гарантира, че нова война няма да бъде само въпрос на време.

Именно тази част от дискусията най-често изчезва, когато сложната европейска политика бъде сведена до един-единствен лозунг:

„Спрете да подкрепяте Украйна — и ще дойде мирът.“