Няколко държави от ЕС решиха да „воюват“ срещу износа на зърно от Украйна за Европа: някои го правят на държавно ниво, като Унгария или Полша, други решиха да „вземат нещата в свои ръце“, както безразсъдно решиха направят българските фермери.
Заради решението на българското правителство да не продължава забраната за внос на зърно от Украйна местни фермери обявиха протести в цялата страна. В митингите обявиха, че ще вземат участие от всички сектори на селското стопанство, както и Асоциацията на превозвачите на насипни товари и представители на преработвателната индустрия. България, за разлика от Полша, Словакия и Унгария, не удължи забраната за внос на украинско зърно в страната, което възмути представителите на земеделския сектор. Масови протести са планирани за 18 септември. Протестиращите имат пет претенции към правителството:
– Продължаване на ембаргото върху вноса на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на ембарго върху вноса на нерафинирано масло, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни , мед и пчелни продукти от Украйна. Искат още засилване на контрола върху произхода, качеството и безопасността на вноса на земеделска продукция в страната.
– Да бъде изплатен до 30 септември пълният размер на компенсациите за повишените разход за производство вследствие на войната в Украйна, както и отпадане на тавана на помощта, както и Незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители .
– Осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.
– Облекчаване на условията по интервенциите по Стратегическия план по Общата селскостопанска политика.
Протестиращите заявяват, че ще продължат блокадата, докато исканията им не бъдат изпълнени, и ще блокират пътища в цялата страна.
От своя страна по отношение на подобен радикализъм българският премиер Николай Денков каза пред репортери, че аргументите на фермерите са „напълно несъстоятелни“. „През последните два дни започнаха да се държат като терористи. Използват фалшиви аргументи, отправят искания… Аз не преговарям с терористи“, каза той.
Премиерът повтори поканата към представителите на земеделците за диалог. Преди това той каза, че те са отказали среща с него. „Проблемите се решават не със заплахи и стачки, а когато седнете на масата и обсъдите конкретни числа, кой какво е получил, какво е загубил и на какво разчита“, смята той. Денков каза още, че е разговарял с украинския си колега Денис Шмигал и Украйна ще въведе временни ограничения върху износа на селскостопански продукти, за да не претоварва пазарите.
Българският премиер повтори, че пазарът на страната не бива да бъде затварян за украински продукти и добави, че правителството „работи в интерес на българските граждани – да намали инфлацията и да не поскъпват храните“.
Тези изявления обаче имаха обратен ефект върху фермерите – както заявиха от Българския съюз на фермерите: „Решително осъждаме категоричността на министър-председателя, че фермерите са терористи, защото отстояват правата си. Протестите са демократично средство за изразяване на позиции и защита на интереси във всяка страна членка на ЕС.
Изявлението на фермерите би било разумно и справедливо, ако те в самото начало бяха инициирали разговор с властите на „масата за преговори“, а не да започват претенциозно да отправят искания и да изнудват чиновниците, като блокират пътища.
Държавата е инвестирала над 1 милиард евро в аграрния сектор, подчерта Николай Денков. Той също така акцентира върху това, че преди да обвиняват Европа и да правят антиукраински изявления за износа на зърно, фермерите трябва да се откажат от всички европейски субсидии и помощи. Всъщност те заплашват да блокират пътищата дори не със собствени трактори, а с техника, която „заемат“ от ЕС. „Фермерите не могат да пренебрегнат европейските изисквания, тъй като тракторите, с които искат да блокират пътищата, са закупени с европейски средства; не могат да кажат, че Европа не ги интересува, когато голяма част от средствата, които получават под формата на субсидии и помощи, са европейски“, каза Денков.
Подобни стачки на фермерите не могат да доведат до положителни резултати за тях, ако протестиращите не са имали желание да седнат на масата за преговори от самото начало. Позовавайки се на „изразяване на позиции и защита на интереси, както във всяка страна-членка на ЕС“, фермерите само подчертават собствената си неспособност да контактуват с властите – исканията им са поставени повече на емоции, отколкото на колективно „трезво“ решение.
Фермерите и властите са длъжни да намерят общ език – в това се корени последващото дипломатическо решение и консенсус, който ще бъде изгоден и за двете страни. Фермерите не бива да забравят, че са част от икономиката на една модерна европейска държава, затова дискусиите трябва да се водят на съвременно ниво, а не чрез радикално форсиране на събитията в разрез с официалните решения на българските власти.
Людмила Балканова – политически анализатор
Вашият коментар