След края на лятната ваканция депутатите ще трябва отново да насочат вниманието си към тема, която през последните години периодично влиза в дневния ред на обществото – домашното насилие и насилието, основано на пола.
През август се навършват три години от влизането в сила на последните значими промени в Закона за защита от домашното насилие. Те бяха приети от 49-ото Народно събрание след силен обществен натиск, провокиран от случая с малтретираната Дебора. Законодателните изменения от 2023 г. донесоха определен напредък, но проблемът продължава да бъде сериозен. Само през миналата година 21 жени са били убити от свои съпрузи или партньори, а регистрираните жертви на домашно насилие са близо 3000 годишно.
Междувременно на европейско ниво беше приета Директива 2024/1385 за борба с насилието над жени и домашното насилие. Като държава членка България трябва да адаптира законодателството си към новите изисквания до 13 юни 2027 г. Срокът вече започва да изглежда близък, тъй като до него остават по-малко от година.
Засега обаче темата не изглежда сред водещите приоритети на управляващата „Прогресивна България“. Показателно е, че председателката на Народното събрание още в едно от първите си медийни участия заяви, че не се определя като феминистка. Дали това се дължи на негативните внушения, свързани с понятието у нас, или е въпрос на лични убеждения, предстои да стане ясно.
Проблемът е по-широк. В различните парламентарни мандати се наблюдава сходна тенденция – жените, които успяват да изградят политическа кариера, невинаги превръщат равнопоставеността и защитата на жените в свой политически приоритет. Така въпросът за равенството между половете продължава да остава нерешен проблем в българската демокрация.
Една от основните причини за трудностите около темата е дългогодишният обществен и политически спор около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция. България остава единствената балканска държава, която не я е ратифицирала.
В българското общество документът беше представян по начин, който го свързваше с въвеждането на „трети пол“ и разрушаването на традиционните семейни роли. Подобни внушения, подкрепяни от политически сили, популистки формации и консервативни организации, допринесоха за задълбочаването на страховете и блокираха законодателната работа по темата, особено след решението на Конституционния съд.
По-сериозен опит за промяна на нормативната рамка беше направен едва след случая „Дебора“ през 2023 г. Въпреки това правната система за превенция и противодействие на домашното насилие и насилието над жени остава разпокъсана. Политическата нестабилност през последните години, както и недостатъчната институционална чувствителност, допълнително затрудняват постигането на устойчив напредък.
В същото време България е изправена пред конкретен европейски ангажимент. 52-рото Народно събрание ще трябва да предприеме необходимите законодателни промени за въвеждането на изискванията на Директива 2024/1385 в националното право.
Според Българската платформа към международната организация „Европейско женско лоби“ сред основните проблеми, които трябва да бъдат решени, са липсата на важни законови определения като „насилие над жени“, „жертва“ и „зависимо лице“. Тази празнота може да затруднява както защитата на пострадалите, така и разследването и доказването на престъпленията.
Съществуват и форми на насилие, които все още не са достатъчно ясно регламентирани и криминализирани. Сред тях е кибернасилието, което с развитието на дигиталната среда придобива все по-големи мащаби.
Други сериозни дефицити са недостатъчната защита на личния живот и поверителността на жертвите, разпокъсаните механизми за защита и подкрепа, ограниченият достъп до ефективно обезщетение, липсата на кодификация, слабата координация между институциите и недостатъчно проактивният подход.
Сред необходимите промени са и създаването на специализирани услуги за превенция и защита от сексуално и онлайн насилие.
Предстоящата законодателна работа не бива да се свежда единствено до формално въвеждане на европейските изисквания. Необходимо е да бъдат създадени допълнителни ефективни механизми, които реално да ограничат риска за живота и сигурността на жертвите и да осигурят по-добра превенция.
Затова работата по законодателните промени трябва да започне още през следващия политически сезон, а не да се отлага до възникването на поредния тежък случай, който да предизвика обществено възмущение и да принуди институциите да реагират спешно, както се случи през 2023 г.
Фактът, че други държави изостават още повече в защитата срещу домашното насилие, не може да бъде оправдание за бездействие. България не бива да се успокоява с примери като Русия, където през 2017 г. домашното насилие беше частично декриминализирано. Подобен подход показва колко различни могат да бъдат политиките на държавите по отношение на защитата на жертвите и защо България трябва да се стреми към по-ефективна система за превенция и защита.
Вашият коментар