Европейската комисия разглежда молбата на България за удължаване на сроковете за създаване на антикорупционната комисия, предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това е от ключово значение, тъй като забавянето на реформата може да застраши получаването на стотици милиони евро, от които страната в момента разчита. Това съобщи служебният вицепремиер по еврофондовете Мария Недина пред „Нова телевизия“ в събота.
В началото на април служебното правителство подаде заявка за освобождаване на четвъртото плащане, възлизащо на 900 млн. евро. В заявката е включено и искане за разтегляне на сроковете, свързани с антикорупционната комисия, чието финансиране остава задържано в рамките на второто и третото плащане – общо 367 млн. евро. Крайната дата за реализиране на реформата е 4 май, но правителството преговаря за отлагане, за да се съобрази с новото мнозинство на „Прогресивна България“ в парламента и с предстоящото установяване на контрол върху главния прокурор, което трябва да се осъществи до 22 юни.
Говорителят на Европейската комисия, Мачей Берестецки, потвърди, че искането на София се разглежда. Той обясни, че България е поискала изменение в ПВУ, което да отложи две ключови фази, свързани с антикорупционната комисия. „Първият ключов етап е свързан със създаването на политически независим антикорупционен орган. Според предложената промяна въвеждането на този ключов етап може да се премести от второто към четвъртото искане за плащане“, уточни Берестецки. „Вторият етап е свързан с това органът да започне да действа – искането е да бъде преместено от третото към петото плащане“.
Берестецки подчерта, че България вече е предприела „надеждни стъпки“, за да гарантира изпълнението на тези етапи. На 16 април правителството одобри преработен законопроект за Антикорупционната комисия, който би трябвало да отмени блокираните средства. „Това, което ние сега ще направим, е да оценим промените, предложени в българския План за възстановяване, и да изготвим решение, по което Съветът да се произнесе“, добави Берестецки.
Мария Недина заяви, че „водим активни преговори с ЕК и получаваме положителни сигнали, че срокът за създаване на антикорупционната комисия и механизма за контрол на главния прокурор, който е 4 май, ще може да бъде изместен малко напред“. Ако преговорите успеят, страната ще запази достъп до останалите два плащания по ПВУ, общо 2,5 млрд. евро. В същото време депутатите трябва спешно да приемат и Закона за ВиК по четвъртото плащане, иначе рискуват да загубят около 437 млн. евро.
Иван Демерджиев, един от водещите фигури в „Прогресивна България“, подчерта, че време е от решаващо значение. „Буквално дни ни делят от изтичане на срокове, които са фатални. Трябва да се опитаме да ги предоговорим с ЕК, да действаме бързо, осъзнавайки тази отговорност“, заяви той пред Нова телевизия. Демерджиев нарече „изключително голяма безотговорност“ предложението за закриване на антикорупционната комисия, като посочи, че мерката е включена в ПВУ и средствата са вече включени в държавния бюджет. Ако реформите не се осъществят, дупката в бюджета ще стане по-голяма, предупреди той.
Новото Народно събрание, което ще изкаже клетва в четвъртък, има възможност да приеме законопроект за създаването на комисията. Според финансовия министър Георги Клисурски, ако законодателната инициатива бъде приета, България може да разблокира допълнителни 215 млн. евро, задържани поради антикорупционната комисия по второто плащане. Това би увеличило общата сума на четвъртото плащане от 900 млн. евро до около 1,1 млрд. евро. „Новият парламент може да удължи срока за възстановяването на антикорупционния орган до края на май“, обобщи Клисурски.
Накратко, бъдещето на европейските средства за България зависи от способността на новоизбрания парламент да ускори приемането на законодателството, необходимо за действие на антикорупционната комисия, и от успешните преговори с ЕС относно отлагането на критичните срокове. Ако тези условия се изпълнят, страната ще спаси значителна част от средствата, предвидени в ПВУ, и ще продължи да укрепва своята финансова стабилност и институционална интегритет.
Вместо първоначално очакваните 900 млн. евро, България може да получи до 1,1 млрд. евро по четвъртото плащане, ако Народното събрание приеме законопроекта за антикорупционната комисия. Това би било сериозен успех за страната, която се стреми да изпълни поетите ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост и да осигури необходимите средства за развитие на ключови сектори като ВиК инфраструктурата и правосъдната реформа.
Вашият коментар