Скритата цена на стремежа на Тръмп към диалог с Русия

Стремежът на Доналд Тръмп към преговори за прекратяване на войната без ясно изразено руско поражение може да предложи на Кремъл жизненоважен спасителен пояс. Въпреки фасадата на сила, Москва разбира, че продължаването на конфликта с Украйна подкопава стратегическата ѝ позиция. Дори най-преданите последователи на Путин признават опасното изчерпване на икономическите и човешките ресурси на Русия. С понижаването на жизнения стандарт обикновените руснаци са все по-скептични към военните цели на правителството, като ги отхвърлят като непрактични и самоцелни.
В руските властови кръгове идеята за отмяна на санкциите и съживяване на икономическите връзки със Запада е привлекателна, особено сред най-близките на Путин. Изтичането на информация за срещата на 18 февруари между руски и американски официални лица в Саудитска Арабия предполага, че дискусиите може да са включвали съвместни проекти в Арктика и предприятия за производство на редкоземни метали в Русия. На 2 март „Файненшъл таймс“ съобщи и за преговори за използване на газопровода „Северен поток 2“ за доставки на газ за Европа, в които се твърди, че са участвали специалният пратеник на САЩ Ричард Гренел и Матиас Уоринг, бивш изпълнителен директор на „Северен поток 2 АГ“. Въпреки че Уоринг отрича, миналото му като агент на „Щази“ оставя място за съмнение.
Перспективата за подновяване на руските газови потоци може да намери съюзници не само в САЩ и Русия, но и в ЕС. Европейският съюз не разполага с конкретна стратегия за постигане на целта си за постепенно спиране на доставките на руски газ до 2027 г., тъй като руските доставки все още представляват 15-20 % от неговия пазар. Ако американският бизнес се утвърди в производството на руски газ и управлението на тръбопроводи, Вашингтон може да се представи като стабилизираща сила в енергийната сигурност на Европа.
Непредсказуемата позиция на Тръмп по отношение на военните и финансовите ангажименти на САЩ към Европа би могла да осигури лостове за насърчаване на държавите от ЕС, особено на Германия, да преразгледат „Северен поток 2“. Въпреки частичните щети от взривовете през 2022 г., останалият газопровод би могъл да доставя достатъчно газ, за да задоволи търсенето на Европа, като на практика измести на заден план ролята на Украйна като транзитна страна не само за руския, но и за каспийския газ.
Перспективата за облекчаване на икономическия натиск на Путин чрез търговия обаче може да има обратен ефект. В замяна на дистанцирането си от Китай на фона на нарастващото напрежение между САЩ и Китай по отношение на Тайван, Русия може да настоява за отстъпки от страна на Запада по отношение на Украйна. Подобен сценарий би могъл да донесе политически и икономически ползи за Москва, като ѝ позволи да се отърве от зависимостта си от китайската икономическа подкрепа и да утвърди отново своята автономност.
Пекин, въпреки официалните изявления в подкрепа на мирните инициативи, вероятно е предпазлив към всяко размразяване между САЩ и Русия. За Китай връщането на Русия към западното сътрудничество може да изглежда като предателство, особено след години на култивиране на връзките в условията на западни санкции. Като се има предвид недоволството в руския елит, особено сред привържениците на антизападната позиция, възможността за смяна на режима, почерпена от неуспешния преврат на Пригожин, вече може да не изглежда далечна.