Вносът на работна ръка от държави извън Европейския съюз се очертава като рекордно голям, макар и да остава далеч от нуждите на фирмите у нас. От началото на годината до 10 март само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави, което представлява повече от 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата 2024 г. Това показват данни, предоставени от социалния министър Борислав Гуцанов в отговор на парламентарен въпрос от депутата Деница Сачева (ГЕРБ-СДС).
За последните шест години в България са дошли за работа над 108 000 чужденци от 65 държави. През 2024 г. у нас са наети общо 34 720 чужденци по девет различни режима на разрешение/регистрация. Най-много – 13 131, са използвали единното разрешение за пребиваване и работа, което предоставя 3-годишен достъп до нашия пазар на труда. На второ място по популярност е сезонната заетост до 90 дни, като по тази линия за 2024 г. са наети 10 403 души.
Най-много са работниците от Узбекистан – 10 514 от 2019 до 2024 г., като те работят основно като сезонни работници, в строителството и в преработващата промишленост. На второ място са хората от Турция – 10 441 души, които идват като командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал и работят предимно в строителството и като сезонни работници. Киргизката република е на трето място по брой наети у нас работници – 7138 души, основно за сезонна работа и в преработващата промишленост. На четвърто място са непалците – 4522, които идват като нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост, селското стопанство и туризма. Индийците са 3155, като те се наемат в преработващата промишленост, транспорта и ИТ сектора. Сред водещите държави по произход на вносната работна ръка у нас е и Руската федерация – 3118 руснаци са работили у нас от 2019 г. насам, като те идват като средно-технически персонал, инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и др. Украинците са 1923, предимно сезонни работници, инженерно-технически персонал и строителни работници.
Данните показват значителен ръст в наемането на чуждестранни работници от държави извън ЕС. През 2019 г. броят им е бил само 14 859 души. През 2020 г. той спада до 8284 души заради пандемията. През 2021 г. чуждите граждани на пазара на труда у нас са 10 486, а с края на пандемията започва по-сериозно увеличение, като през 2022 г. работниците от трети държави са 15 072, през 2023 г. скачат на 24 945, за да достигнат 34 720 души за миналата година.
Въпросът на Сачева дали има забавяне в обработката на документите разкрива интересни детайли от процесите. Министърът уверява, че досега не е допуснато забавяне, но изброява редица проблеми. Един от най-абсурдните е, че въпреки много по-бързите процедури на пуснатата неотдавна електронна система, повечето работодатели все още подават заявленията си на хартия. От пускането на платформата до момента са подадени общо 251 заявления през нея по различните процедури. Проблемът е, че често се допускат грешки, което налага да се изискват коригирани трудови договори, декларации и др. Работодателите понякога имат задължения към държавния бюджет, което е основание да се откаже достъп до пазара на труда на чуждестранните работници.
Друг абсурден проблем е, че Агенцията по заетостта трябва да дава становище по процедурите, за които отговаря дирекция „Миграция“ на МВР, но част от преписките идват нечетливи, особено що се отнася до копия на паспорти и трудови договори. Министърът споменава и желание заявленията да се изпращат от едната служба в другата по-ритмично, защото сега например огромен брой преписки са дошли накуп през февруари.
Вашият коментар