Днес православните християни отбелязват Сирни заговезни, известен още като Неделя Сиропустна или Прошка. Това е ден на смирение и пречистване, когато вярващите посещават църковната литургия и искат прошка за волни и неволни грешки – думи, действия или мисли, с които са наранили ближния. Същевременно те самите трябва да намерят сили да простят на онези, които са ги засегнали.
Вечерта семействата се събират около празничната трапеза, на която традиционно присъстват млечни продукти и варени яйца. Обичаят повелява да се пие чаша червено вино и да се „хамка“ бяла халва. Най-важният ритуал обаче е взаимното целуване на ръце и искането на прошка, при което се изричат думите: „Простено – прости!“.
След този ден започва Великият пост, продължаващ 40 дни до Великден – време за духовно и телесно пречистване. Думата „пост“ в славянската традиция означава „стража“, символизирайки готовността на вярващите да посрещнат Христовото Възкресение с чисто сърце.
В богослуженията на този ден се чете откъс от Евангелието на Матей (глава 6), в който се подчертава, че само ако човек прости на другите, Бог ще прости и неговите грехове.
В народните традиции този ден е свързан и с различни обреди. Един от най-разпространените е „хамкането“ – върху червен конец се завързва парче халва или варено яйце, което се спуска от тавана. Най-възрастният в семейството завърта конеца, а участниците се опитват да захапят яйцето или халвата без ръце. Смята се, че този, който успее, ще бъде здрав и щастлив през годината. След това конецът се изгаря, а възрастните тълкуват пламъка в опит да предскажат плодородието, здравето и брачните перспективи на младите.
Друг ключов елемент на празника е огънят, който има пречистваща сила. В ранните часове на деня в населените места се палят купчини със слама и сухи дървета, обикновено на високо място или на площада. Според вярванията прескачането на ритуалния огън носи здраве и предпазва от болести. Освен големите огньове, младежите палят факли и огнени стрели, с които извършват ритуално обхождане на нивите – обичай, който има за цел да осигури плодородие. В различните региони на България този обреден огън носи различни наименования – катралник, пълелия, ойлалия, а на места го наричат оврътник или овратник.
В същността си Сирни заговезни е празник на опрощението, обновлението и връзката между християнските традиции и древните народни вярвания за възраждането на природата.
Вашият коментар