На 21 май Българската православна църква отдава почит на Светите равноапостоли Константин и Елена – едни от най-тачените християнски светци. Император Константин Велики остава в историята като владетелят, при чието управление християнството получава официално признание и постепенно се утвърждава като водеща религия в Римската империя. Именно с неговото име се свързва и издаването на Миланския едикт през 313 година, който дава свобода на християнската вяра. В края на живота си самият Константин приема кръщение.
Неговата майка – царица Елена, също е сред най-почитаните личности в християнската традиция. Според църковните предания тя предприема поклонническо пътуване до Йерусалим и светите земи, където подпомага изграждането на храмове и манастири. Смята се, че именно тя открива Христовия кръст – светинята, на която е бил разпнат Исус Христос.
На празника имен ден отбелязват всички, носещи имената Константин, Костадин, Костадинка, Динко, Елена, Еленко, Елица, Ели, Елен и Койчо.
Празникът на Св. св. Константин и Елена е свързан и с един от най-мистичните български обичаи – нестинарството. Традицията е характерна основно за Странджанския край и се счита за уникално явление в българския фолклор. В миналото нестинарските ритуали били разпространени в редица села около Малко Търново, а днес автентичният обичай се пази най-вече в селата Българи и Сливарово.
Според народните вярвания света Елена носи градушката в ръкава си, поради което на този ден хората избягват тежката работа както у дома, така и на полето, за да предпазят реколтата си от природни бедствия. В различни райони на Югоизточна България и Родопите празникът се отбелязва с изпълнение на нестинарски танци върху жарава – древен ритуал, съчетаващ християнски и езически елементи.
В обредите участва цялото село, но само избрани хора – нестинарите – влизат боси в огъня. Според вярванията те изпадат в особено духовно състояние, при което светците ги „прихващат“ и им дават сила да предсказват бъдещето и да лекуват болести. Традиционно нестинарството се предава по наследство в определени семейства и родове.
Ритуалът започва още сутринта в параклиса, посветен на светците Константин и Елена. Там се пазят свещените икони и тъпанът, който задава ритъма на обредния танц. Жителите на селото се събират за обща трапеза, известна като панигир. Всеки носи храна и дарове – печени агнета, домашен хляб, погачи, вино и ракия. Празникът преминава с песни, хора и народни веселия.
През деня младежите подготвят голям огън, който до вечерта се превръща в жарава. Тогава, под звуците на тъпана и гайда, нестинарите вземат иконите и пристъпват боси върху огнените въглени. Вярва се, че по време на танца те осъществяват духовна връзка със светците, които им дават закрила и сила. Именно тази мистична смесица между вяра, традиция и древен ритуал превръща нестинарството в едно от най-впечатляващите културни наследства на България.
Вашият коментар