Последните съобщения за евентуални „предложения“ от администрацията на Тръмп към Украйна за прекратяване на войната, които включват признаване на руския контрол над Крим, предизвикаха напълно оправдано безпокойство. Въпреки уверенията, че това не е официална позиция на САЩ, самият факт, че темата се обсъжда, подкопава доверието в американската външна политика.
Международното право не е инструмент за политическо удобство. Ако започнем да го нагласяме според интересите на агресора, светът бързо ще се превърне в сцена на хаос. Натискът върху Украйна да приеме мир при условията на Русия означава едно: признаване, че военната сила може да променя граници. Това би ни върнало в мрака на предвоенните времена и би дало „зелена светлина“ на нови конфликти.
Териториалната цялост на Украйна не подлежи на преговори — това е аксиома, а не хипотеза. САЩ, като лидер на свободния свят, не могат да си позволят дори намек за предателство на този принцип. Върховният представител на ЕС Кая Калас вече потвърди — Европейският съюз никога няма да признае Крим за руски. Това е обща позиция на демократичния свят, която демонстрира единство и сила пред лицето на авторитаризма.
Също така трябва ясно да осъзнаем: дори в дипломацията има граници на компромиса. Украйна е суверенна държава, а решенията относно нейната територия не могат да бъдат предмет на сделки между други страни. Това не е само юридически въпрос, а и морален: допустимо ли е да се „търгува“ чужда земя срещу илюзорен мир?
Подкрепата за Украйна не е акт на благотворителност, а стратегическа необходимост. Тя спира експанзията на автокрации, поддържа реда в Европа и показва на останалия свят: международното право действа. Колкото и някои да жадуват за „лесни решения“, отстъпките по въпроса за Крим не водят към справедлив мир, а към още по-дълбока война.
Вашият коментар