Politico: Макрон “обърна палачинката” за Близкия Изток

Смесените сигнали на френския президент за Израел и Газа подкопават позицията му

Подходът на френският президент Емануел Макрон за Близкия изток предизвика съмнения относно ефективността му като държавен глава и регионален посредник, съобщи Politico в момент, в който президентът се готви да бъде домакин на международна конференция за кризата в Ливан. 

„Някои служители около президента са много произраелски настроени, а други — пропалестински. Често имаше усещането, че президентът взима последното мнение, което му е било предложено“, отбелязва бивш френски дипломат.

Франция и Израел имат сложна история, която датира от времето, когато Френската и Британската империя разделят Близкия изток след Втората световна война.

През последните години, особено след нападението срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалата война в Газа, френската политика към региона е била предмет на многобройни противоречия, според настоящи и бивши френски служители и дипломати.

От едната страна стои произраелска група, наречена “неоконсерватори”, а от другата — дипломати, които подкрепят гражданите на Газа. Според тях, френският президент се колебае между двете позиции, съобщи Politico.

Първоначалната реакция на Макрон на ужасите от атаката на 7 октомври беше да декларира „безрезервна солидарност“ с Израел, дори предлагайки създаването на коалиция за борба с ХАМАС, идея, която бързо бе отхвърлена от международната общност. През годината след това, с нарастващия брой жертви в Газа, той стана значително по-критичен, но не последователно.

„Той се колебае и дори повече от година след 7 октомври не се е променил“, каза бившият френски дипломат. „Все още не знам какво наистина мисли президентът.“

През последните седмици Макрон затвърди позицията си срещу Израел, влизайки в обмяна на реплики с премиера Бенямин Нетаняху относно цивилните жертви и израелските удари срещу мироопазващите сили на ООН. Френският президент също призова западните страни да спрат да доставят оръжия на Израел, два дни преди годишнината от атаките на 7 октомври. 

Но когато Нетаняху му отговори, Макрон се опита да поправи нещата, издавайки прессъобщение за „непоколебимата“ френска подкрепа за сигурността на Израел, като същевременно призна различията в мненията.

Миналата седмица Макрон беше цитиран в пресата с коментара, че Израел не трябва „да пренебрегва решенията на ООН“ по време на закрито заседание на кабинета, изказване, което неговият външен министър потвърди. Но в четвъртък той се отрече от думите си, обвинявайки министрите и пресата, че изопачават коментарите му, предаде Politico.

Длъжностните лица приписаха този бърз ход на липсата на солидна политика към региона. Решенията на Макрон зависят от това с кого разговаря, заяви бивш френски служител, запознат с региона. „Когато говори с нововъзникващи страни, той е пропалестински настроен; а когато говори с [Нетаняху], той е изцяло за сигурността на Израел.“

Запитан на пресконференция в четвъртък дали бързо променящите се коментари са навредили на влиянието на Франция в региона, Макрон отговори, че ситуацията е „достатъчно сложна“ и че той „подбира думите си всеки път от самото начало.“

 Конкуриращи се школи на мисълта

Колебливите възгледи на френския президент отразяват различията в мненията сред служителите в министерството на външните работи и т. нар. дипломатическа клетка на Елизе, където френският президент формулира международната политика. Франция е дом на най-големите мюсюлмански и еврейски общности в Европа, което създава деликатен вътрешнополитически контекст, разказа Politico.

Отделът за Северна Африка и Близкия изток (известен като ANMO) традиционно подкрепя палестинската кауза и натиска Израел, искането за ограничаване на доставките на оръжия за страната. Тази школа на мисълта достигна своя връх при бившия френски президент Жак Ширак, който стана суперзвезда в арабскоговорящите части на Близкия изток, след като влезе в конфликт с израелски служители по сигурността по време на посещение в Йерусалим през 1996 г.

Съвсем наскоро конкурентното течение, известно като „неоконсерватори“, нарасна в влияние при предизидентите Никола Саркози, Франсоа Оланд и Еманюел Макрон. Според Денис Баушар, бивш френски посланик в Йордания, неоконсерваторите са били доминиращи в кабинетите на Катрин Колона и Стефан Сежурне, външните министри, служили между 2022 и 2024 г.

Камил Лонс, заместник-ръководител на парижкия офис на Европейския съвет за международни отношения, съобщи, че центърът на тежестта на Франция се е изместил към по-произраелска позиция през последните години.

Въпреки това, от началото на последния кръг на военни действия, френската политика стана по-критична към Израел, тъй като жертвите в Газа достигнаха над 40 000 души, а  Йерусалим не успя да спаси своите заложници или да постигне примирие.

Тази промяна стана особено забележима след нахлуването на Израел в Ливан през септември, бивша френска колония, където офанзивата срещу Хизбула предизвика страхове от по-широк регионален конфликт.

След неотдавнашната размяна на реплики с Нетаняху, несъответствията в политиката на Макрон вероятно ще продължат, твърдят служители пред Politico.

„Има натиск и контра-натиск в министерството на външните работи и в Елизе“, коментира бивш френски дипломат. Политиката на Макрон по отношение на Близкия изток „може да се промени в рамките на същия ден, в зависимост от това с кого говори“, заключи той.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *