Назначенията, евентуалното влизане на „Величие“ в парламента и позицията на България спрямо войната в Украйна са основни въпроси, които създават напрежение в управляващото мнозинство. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов „всеки може да клати лодката“ на правителството, но дали това означава, че тя е на път да се преобърне?
Управляващата коалиция, съставена от ГЕРБ, БСП и ИТН, с подкрепата на ДПС-Доган, вече е изправена пред сериозни предизвикателства. ДПС-Доган настоява за изпълнение на кадровите договорки и предупреждава, че ще преосмисли подкрепата си за кабинета, ако „репресиите“ срещу нея продължат. В отговор Борисов категорично заяви, че „ГЕРБ няма да угажда на всички“ и че кадровата политика няма да се определя от натиск.
Напрежението се засили, когато ДПС-Доган поиска оставката на Костадин Ангелов от ГЕРБ като председател на Съвета за съвместно управление (ССУ) и се противопостави на номинацията на Росен Карадимов за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), свързвайки го с Делян Пеевски. В отговор Борисов обяви, че ако БСП застане зад номинацията си, ГЕРБ може да я подкрепи.
Конституционният съд разпореди на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преразгледа изборните резултати поради открити неточности. Това може да доведе до влизането на партия „Величие“ в парламента, което би променило крехкия баланс на силите. Ако „Величие“ получи поне 10 депутати, мнозинството на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Доган може да стане нестабилно.
Въпреки че правителството е излъчено с мандат на ГЕРБ и министър-председателят е техен представител, Борисов твърди, че партията му не е част от управлението. Той посочи три възможни сценария при евентуален разпад на мнозинството:
Продължаване като правителство на малцинството;
Преговори за нова управленска формула до 2026 г.;
Провеждане на предсрочни избори.
Срещата между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски породи напрежение на международната сцена. ЕС обяви нови мерки за подкрепа на Украйна, докато САЩ временно спряха помощта. В този контекст българският премиер Росен Желязков заяви, че страната няма да избира между позициите на Вашингтон и Брюксел. Въпреки това разногласията в управляващото мнозинство остават – БСП и ДПС-Доган демонстрират предпазливост, докато ПП-ДБ застана категорично в подкрепа на Киев.
Желязков потвърди, че България ще се възползва от европейския план за превъоръжаване. Въпросът обаче е как България ще бъде възприемана от европейските си партньори, след като не бе включена в няколко ключови международни форума, свързани с войната и сигурността в Европа.
Коалицията е подложена на силен вътрешен и външен натиск, а бъдещето на правителството зависи от това дали ще успее да стабилизира подкрепата си. Разногласията по кадровите въпроси, евентуалните промени в парламентарния баланс и международната ситуация ще определят посоката на развитие на политическата криза в България.
Вашият коментар