Сирия се превърна в полигон за руската военна кампания, при която мащабните въздушни удари бяха съпроводени с разрушаването на болници, пазари и жилищни квартали. В Украйна подобна логика се прояви при атаките срещу енергийната система и други обекти от гражданската инфраструктура. Военната кариера на генерал Сергей Суровикин поставя важен за Европа въпрос: къде свършва военната стратегия и къде започва незаконното използване на страданията на цивилното население като средство за натиск?
В съвременната война електроенергията, водоснабдяването, отоплението, транспортът и медицинската помощ не са второстепенни елементи на гражданския живот. Те определят дали хората могат да останат в домовете си, дали болниците ще функционират, дали населението ще има достъп до храна и дали службите за спешна помощ ще могат да изпълняват задачите си.
Именно затова кампаниите от удари срещу гражданската инфраструктура имат последици, които далеч надхвърлят непосредствената зона на бойните действия. Те влияят върху разселването на населението, икономическата устойчивост на държавата и способността на обществото да издържи на продължителна война.
Опитът на Русия в Сирия и Украйна повдига въпроса дали подобни последици са били използвани като предвидим елемент на военния натиск. В центъра на този дебат е генерал Сергей Суровикин, който командва руските сили в Сирия и оглавява Обединената групировка на руските войски в Украйна от октомври 2022 г. до януари 2023 г.
Сирия: разрушаването на гражданската среда като част от настъплението
Руската военна намеса в Сирия започна през 2015 г. Тя се превърна в решаващ фактор за подкрепата на режима на Башар Асад, който се стремеше да си върне контрола върху териториите, намиращи се под контрола на опозиционните сили.
По време на военните операции руската авиация нанасяше удари по различни райони на страната. Особено сериозно безпокойство предизвикваха атаките срещу градски квартали, медицински заведения, пазари и други обекти, от които зависеше ежедневието на цивилното население.
Един от най-показателните документи е разследването на Human Rights Watch, публикувано през октомври 2020 г. Организацията документира 46 атаки на сирийските и руските сили срещу гражданска инфраструктура в Идлиб и съседните райони по време на настъплението през 2019–2020 г.
Според доклада най-малко 224 цивилни са загинали, 561 души са били ранени, а приблизително 1,4 милиона души са били принудени да напуснат домовете си вследствие на бойните действия в региона.
Human Rights Watch подчертава, че повтарящите се атаки срещу болници, училища и пазари имат признаци на военни престъпления и може да са били част от стратегия, насочена към разрушаване на гражданската среда и прогонване на населението.
Това е важен извод за разбирането на съвременните войни. Унищожаването на гражданската инфраструктура може да има последици, далеч надхвърлящи конкретния удар: болницата престава да приема пациенти, училището не може да продължи да работи, а жителите напускат района поради липсата на основни услуги.
В своя доклад Human Rights Watch посочва Сергей Суровикин сред високопоставените длъжностни лица, чиято евентуална командна отговорност трябва да бъде разследвана.
Източник: Human Rights Watch — Targeting Life in Idlib.
Украйна: ударите по енергийната инфраструктура като средство за натиск
През есента на 2022 г. Русия започна мащабна кампания от ракетни и безпилотни удари срещу украинската енергийна инфраструктура.
На 10 октомври, малко след назначаването на Суровикин за командващ руската групировка в Украйна, бяха нанесени удари по Киев и редица други градове. Последвалите атаки поразиха електроцентрали, подстанции и електропреносни мрежи в цялата страна.
Последиците надхвърлиха непосредствените материални щети по съоръженията. Прекъсванията на електроснабдяването засегнаха водоснабдяването, отоплението, работата на медицинските заведения и транспортната инфраструктура. През зимата подобни удари създадоха допълнителни рискове за хората, които вече живееха под заплахата от обстрели.
При военната оценка е важно да се разграничат две обстоятелства. При определени условия енергиен обект може да представлява военна цел, ако ефективно допринася за военните действия и неговото поразяване осигурява конкретно военно предимство. Самото наличие на такава връзка обаче не отменя изискванията на международното хуманитарно право.
При планирането на удар трябва да се оцени очакваната вреда за цивилното население и да се провери дали тя няма да бъде прекомерна спрямо конкретното и непосредствено очаквано военно предимство. Задължително е също да бъдат предприети предпазни мерки за защита на цивилните.
Ако атаките са умишлено насочени срещу граждански обекти или се извършват в нарушение на принципа на пропорционалност, те могат да представляват военни престъпления. Правната оценка зависи от конкретните обстоятелства около всеки удар, наличната информация и доказателствата.
От удара по електроцентрала до хуманитарна криза
Разрушаването на енергийната система има верижен ефект.
Без електричество могат да спрат помпите за водоснабдяване, отоплителните системи, медицинското оборудване и някои транспортни системи. Предприятията губят възможността да работят, а домакинствата трябва да отделят допълнителни ресурси, за да осигурят основните си потребности.
В големия град подобни последици могат да засегнат милиони хора. За възрастните хора, децата, пациентите в болниците и хората с увреждания прекъсването на жизненоважни услуги може да създаде особено сериозни рискове.
Ето защо при оценката на руската кампания е важно да се вземат предвид не само физическите разрушения на енергийните обекти, но и предвидимите последици за цивилното население.
Същевременно хуманитарният ефект от една атака сам по себе си не установява наказателната отговорност на конкретен командир. Необходимо е да се изясни каква цел е била избрана, какви щети са могли да бъдат предвидени, какви алтернативи са били разгледани и кой е взел съответните решения.
Международният наказателен съд: отговорност на равнище военно командване
През 2024 г. Международният наказателен съд предприе важни стъпки в разследването на руската кампания от удари срещу украинската електроенергийна инфраструктура.
На 5 март 2024 г. съдът издаде заповеди за арест на генерал-лейтенант Сергей Кобилаш и адмирал Виктор Соколов. На 24 юни същата година бяха издадени заповеди за арест и на бившия руски министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов.
Решенията се отнасят до предполагаеми международни престъпления, свързани с ударите срещу украинската електроенергийна инфраструктура в периода от октомври 2022 г. до март 2023 г. Съдиите установиха наличието на разумни основания да се смята, че заподозрените могат да носят индивидуална наказателна отговорност за насочване на атаки срещу граждански обекти, причиняване на прекомерни съпътстващи вреди на цивилното население и други престъпления, посочени в съответните решения.
Заповедите за арест не представляват осъдителни присъди. Те означават, че съдиите са приели, че на този етап са изпълнени необходимите критерии за постановяване на съответното процесуално решение.
Суровикин не фигурира сред лицата, за които Международният наказателен съд публично е обявил издадена заповед за арест. Въпреки това ролята му в руските военни операции и споменаването му в материалите на Human Rights Watch дават основания да се постави въпросът за по-нататъшно разследване.
За правосъдието е от основно значение да се установи кой е планирал операциите, кой е одобрявал целите, кой е знаел за последствията от ударите и какви мерки са били предприети след съобщенията за загинали цивилни.
Източници: Международен наказателен съд — заповеди за арест на Кобилаш и Соколов; Международен наказателен съд — заповеди за арест на Шойгу и Герасимов.
Съобщенията за мостовете в Киев: какво трябва да бъде доказано
Отделен дебат предизвика публикация на британското издание The Telegraph, според която Владимир Путин вероятно е наредил на Суровикин да разруши мостовете в Киев.
Ако тази информация бъде потвърдена с независими доказателства, тя би имала значение за оценката на намеренията на руското военно ръководство и на конкретните планове за украинската столица.
Мостовете над река Днепър осигуряват връзка между различните части на Киев, достъп до болници, работа на службите за спешна помощ, придвижване на цивилното население и доставка на стоки. Тяхното разрушаване би могло да има значителни хуманитарни и икономически последици.
За да бъде направен правен извод обаче, трябва да се установи дали такава заповед действително е съществувала, кои конкретни обекти са били нейна цел, с каква цел е било планирано тяхното поразяване и дали предвидените атаки биха отговаряли на изискванията на международното хуманитарно право.
Мостовете не са автоматично граждански обекти при всички обстоятелства: в зависимост от използването им те могат да отговарят на критериите за военна цел. Дори в такъв случай обаче атакуващата страна е длъжна да спазва принципите на разграничаване, пропорционалност и предпазни мерки.
Ето защо медийните съобщения трябва да се разглеждат като информация, която подлежи на проверка, а не като самостоятелно доказателство за вече установено военно престъпление.
Защо тази история е важна за Европа
Руската война срещу Украйна засяга пряко европейската сигурност. Тя поставя на изпитание устойчивостта на международното право, ефективността на санкционната политика и способността на международните институции да търсят отговорност от лица, заемащи висши държавни и военни постове.
Европейският съюз наложи санкции на Суровикин във връзка с ролята му в руската военна агресия и кампанията от удари срещу гражданската инфраструктура на Украйна. Тези ограничителни мерки са политически и външнополитически инструмент, а не съдебно установяване на наказателна вина.
За европейските правителства и правозащитните организации остават важни няколко направления на работа:
- Съхраняване и проверка на доказателствата за атаки срещу гражданска инфраструктура.
- Установяване на командните вериги и лицата, вземали решенията.
- Международно сътрудничество при разследването на предполагаеми военни престъпления.
- Подкрепа за механизмите за търсене на отговорност в съответствие с международното право.
- Защита на гражданската инфраструктура и укрепване на устойчивостта на системите за основни услуги.
За това не са достатъчни само политически декларации. Необходими са последователна работа с доказателствата, независимо разследване и спазване на правните процедури.
Заключение: между военната ефективност и отговорността
Опитът на Сирия и Украйна показва, че последиците от мащабните въздушни кампании могат да надхвърлят значително чисто военните цели. Разрушаването на болници, училища, пазари, енергийни обекти и жилищни квартали лишава хората от достъп до основни услуги и може да доведе до масово разселване на населението.
Сергей Суровикин е в центъра на този дебат заради командните си роли в двата конфликта и споменаването му в разследването на Human Rights Watch за Идлиб. Оценката на личната му отговорност обаче изисква отделен анализ на доказателствата и правните основания.
За Европа основният урок е, че защитата на цивилното население не може да зависи от военните цели на дадена държава, политическата конюнктура или ранга на командващия.
Ако доказателствата сочат, че конкретни длъжностни лица са участвали във военни престъпления, случаите трябва да бъдат подложени на независимо разследване и надлежни правни процедури. Именно способността на международната система да прилага закона спрямо всички — от непосредствения извършител на атаката до най-високите нива на военното командване — ще определи дали международното хуманитарно право ще остане ефективен инструмент за защита на хората по време на война.
Вашият коментар