Идеята за въвеждане на по-висок данък върху второ и трето жилище предизвика дискусия сред експерти, след като стана ясно, че управляващите обмислят подобна мярка. Темата беше коментирана от доктора по икономика Димитър Събев и финансовия журналист Петър Илиев пред NOVA.
Петър Илиев подчерта, че в страната вече съществува форма на прогресивно облагане на имотите. Той припомни, че съгласно Закона за местните данъци и такси основното жилище, в което собственикът живее, се облага с 50 % намаление на данъка. „Първият имот се облага с намаление от 50 процента, тоест плащаме половин данък. Разбира се, размерът зависи и от местоположението на имота“, обясни Илиев.
Въпросът е как точно ще се приложи новата мярка и какви критерии ще се използват за определяне на данъчната тежест. По негово слово, общинските власти в София все още нямат пълен преглед на общия фонд от имоти, върху които евентуално ще се начислява данък, което създава потенциал за злоупотреби – например собственик, който заявява основно жилище в столицата, но притежава допълнителен имот в по‑малък кметство, за да се възползва от по‑нисък данък.
Димитър Събев отбеляза, че данъчната система трябва да се разглежда като цялостен механизъм за събиране на приходи и регулиране на икономическите процеси. „Данъчната система е съвкупност от данъци, които пълнят нашата каса. Данъкът върху имотите осигурява под 2 % от данъчните приходи в България, което го прави сравнително незначителен. В други държави делът е значително по‑висок. Средното за Европа е около 5 %“, каза икономистът.
Той продължи, че данъците не са само инструмент за попълване на бюджета, а и средство за въздействие върху макроикономическите процеси. „Някои хора държат по пет‑шест жилища само като инвестиция, а младите семейства не могат да си купят дом“, заяви Събев, подчертавайки социалното неравенство, породено от концентрацията на имоти в малък брой инвеститори.
Въпреки това икономистът изрази сериозни съмнения относно практическата ефективност на предложението. Той се озова в позицията, че в България липсва достатъчно развита инвестиционна култура, а евентуалното увеличение на данъците върху допълнителните имоти вероятно ще срещне сериозна обществена съпротива. „Този данък много лесно може да бъде заобиколен. Хората започват да прехвърлят имотите си на децата си и така плащат по‑малко данъци“, предупреди Събев.
От своя страна Петър Илиев постави въпроса защо се обсъжда облагане според броя на жилищата, а не според тяхната обща площ или пазарна стойност, като подсказа, че по‑комплексна методология би могла да ограничи възможностите за изключване от системата.
Дискусията продължава, като бъдещите решения ще зависят от политическата воля, административната способност за събиране на точни данни и готовността на обществото да приеме по‑строги правила за имотно облагане.
Вашият коментар