На 26 юли беше приет бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за тази година на второ четене.
Общият приходен бюджет на касата се очаква да бъде в размер на 7027,2 млн. лв., което е с 910,9 млн. лв. повече от миналата година. Също така, общите разходи и трансфери за 2023 г. са планирани на 7027,2 млн. лв. Така че бюджетът на НЗОК за 2023 г. е балансиран, а задължителната здравноосигурителна вноска е определена на 8%.
В съответствие с промените, разделът “Здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение)” получава допълнително финансиране от 6 660 000 лв. за “Амбулаторна процедура диагностика и оценка на невроразвитийни разстройства”, които до този момент не бяха заплащани от касата.
НЗОК предоставя финансиране на аптеки, които работят на база договор с касата в отдалечени и труднодостъпни райони, където те са единствените доставчици на съответните медицински услуги. Тези аптеки също така функционират с денонощен режим на работа, за да осигурят непрекъснато обслужване на нуждаещите се пациенти.
В пленарната зала възникна дълъг спор около текстовете от Закона за здравното осигуряване, които бяха променени чрез въвеждане на преходни и заключителни разпоредби. В резултат приоритетът беше даден на предложението на Министерския съвет.
Предложените промени засягат начина, по който НЗОК заплаща за лекарствени продукти, които се използват в болничната медицинска помощ. Когато няма актуални договори за цените на тези продукти от предходната година, касата ще извършва плащанията по цена, която е най-ниската за единица количество лекарствено вещество за същия продукт, според условията на всички доставчици, с които има договори за болничната медицинска помощ през месеца, предхождащ месеца, за който се прави отчет на лечебното заведение.
Стойността на плащането ще зависи от цената и количеството на използвания лекарствен продукт. Всички цени за единица активно вещество ще бъдат публикувани месечно на уебсайта на НЗОК, за да се осигури прозрачност и контрол. Изпълнителите на болнична помощ договарят с търговците на едро условията и реда за заплащане при отчитане на действащата нормативна уредба и в рамките на стойностите, заплащани от НЗОК.
Д-р Йорданка Пенкова, изпълняваща длъжността управител на НЗОК, подчерта, че през последната година и половина институцията е била обвинявана в плащания на различни болници на различни цени за един и същи лекарствен продукт. Тя обясни, че касата има референтна цена, с която се регистрира лекарственият продукт в реимбурсния списък, но тази цена е най-високата.
Заместник-министърът на здравеопазването Илко Гетов обясни, че текстът на закона представлява защитен механизъм, тъй като Министерството на здравеопазването вече три години не успява да въведе централизирана система за договаряне на цени с доставчиците.
Председателят на здравната комисия Костадин Ангелов, който имаше свое предложение, което обаче беше отхвърлено, критикува решението на Народното събрание. По неговите думи, то представлява порочна практика, като промяната в здравното законодателство се прави чрез преходни и заключителни разпоредби на бюджетния закон на НЗОК. Той изрази загриженост относно възможността касата да заплаща на по-ниски цени за лекарствени продукти и предположи, че това може да доведе до закупуване на медикаменти без обществена поръчка за милиони левове. Ангелов предупреди, че това е неблагоприятна практика, която може да доведе до липса на онкологични лекарства в болниците.
Представител от партията ПП-ДБ, Васил Пандов, подчерта, че понастоящем НЗОК не сключва централизирани договори за цените на онкологичните продукти, а всеки здравен център закупува такива самостоятелно, съгласно Закона за обществените поръчки. Депутатът призова за регулиране на тази практика. Неговото предложение, в случаите, когато няма действащи рамкови споразумения за съответната година, НЗОК да заплаща по най-ниската от петте най-ниски цени на доставка за последните три месеца, беше отхвърлено от мнозинството.
Парламентът реши да установи национални рамкови договори за медицинските и денталните дейности за периода 2023 – 2025 г. Според тези решения, НЗОК ще закупува предоставената медицинска и дентална помощ по цени и обеми, съответстващи на вече действащите национални рамкови договори за медицинските дейности и техните анекси, които са в сила към 31 декември 2022 г. Това ще се извършва съгласно параметрите, заложени в настоящия закон и в рамките на определените от Надзорния съвет на касата стойности на разходите, разпределени по месеци.
Вашият коментар