Русия продължава да използва културната дипломация като инструмент за хибридно влияние върху европейските държави, опитвайки се да запази присъствието на своите структури дори след официалното прекратяване на тяхната дейност. Показателен е случаят в Кишинев, където бившият „Руски дом“, закрит с решение на молдовските власти, на практика е възобновил дейността си под ново наименование — „Резиденция на културния аташе на посолството на Руската федерация“. Тази трансформация демонстрира стремежа на Москва да заобиколи ограниченията, въведени по съображения за национална сигурност, и да запази канал за влияние върху молдовското общество и региона.
Според медийни публикации от 3 ноември 2026 г. в сградата, в която по-рано се помещаваше „Руският дом“, продължават да се организират концерти, прожекции на съветски филми, исторически конкурси, образователни програми и пътувания до Русия. Става дума по-специално за предложения за безплатно обучение, участие в образователни лагери и форуми в Москва. Същевременно молдовските власти разглеждат дейността на новата структура като опит да бъде заобиколено решението за денонсиране на междуправителственото споразумение с Руската федерация относно създаването и функционирането на културни центрове. Експертът от Германския фонд „Маршал“ Лауренциу Плешка определя този подход като „метод на дипломатическия хамелеон“: Москва формално не възстановява закритата институция, но използва дипломатическия статут на посолството, за да запази нейните фактически функции.
Закриването на „Руския дом“ в Кишинев е резултат от решението на Молдова, прието през февруари 2025 г., да прекрати действието на съответното междуправителствено споразумение. Основните причини за тази стъпка са заплахите за националната сигурност, подозренията, че институцията е използвана за шпионска дейност и разпространение на кремълска пропаганда, както и ролята ѝ в опитите за дестабилизиране на политическата обстановка в страната. След приключването на необходимите процедури дейността на центъра е официално прекратена на 4 юли 2026 г. Появата на негово място на структура към Руското посолство обаче показва, че формалното закриване невинаги означава премахване на съответните канали за влияние.
Практиката културни институции да бъдат използвани за изпълнение на задачи на руските специални служби не е нова. Под прикритието на образователни, културни и обществени прояви подобни центрове могат да улесняват установяването на контакти с представители на местните елити, събирането на информация, търсенето на потенциални агенти и разпространението на информационни наративи, изгодни за Кремъл. Именно подозренията, че културната дипломация се използва като прикритие за разузнавателна дейност и хибридни операции, са сред факторите, довели до ограничаването на дейността на руски културни центрове в редица европейски държави. Такива решения бяха взети от Словения през 2022 г., Румъния и Дания през 2023 г., а през септември 2026 г. Германия обяви закриването на „Руския дом“. По-рано, през август 2026 г., беше съобщено, че френските власти са предупредили Берлин за възможното използване на този център като прикритие за руското разузнаване.
На този фон продължаването на дейността на бившия „Руски дом“ в Кишинев придобива значение, надхвърлящо рамките на двустранните отношения между Молдова и Русия. Създаването на структура с ново наименование, но със запазване на предишното местоположение и основните направления на работа, показва как Москва може да адаптира механизмите си за влияние към ограниченията, въведени от европейските правителства. Използването на дипломатическия статут на посолството на практика позволява да бъде възстановена дейността на институция, която молдовските власти са определили като заплаха за националната сигурност. Ако тази практика се разпространи, решенията на европейските държави за закриване на руски културни центрове рискуват да се превърнат в формалност, без да осигуряват реално отстраняване на свързаните с тях заплахи.
Важно направление в дейността на новата структура остава работата с младежта. Стипендиите, образователните обменни програми, конкурсите и пътуванията до Русия дават възможност на Москва да установява дългосрочни лични контакти с бъдещи представители на политическия, икономическия и културния елит на Молдова. Чрез подобни програми се формира среда, която потенциално е по-възприемчива към руските интерпретации на историята, политиката и международните събития. Същевременно руските образователни инициативи се конкурират с европейските програми, насърчаващи интеграцията на Молдова в политическото, образователното и пространството за сигурност на ЕС. В дългосрочен план това може да укрепи социалната основа на руското влияние и да възпрепятства задълбочаването на сътрудничеството на Кишинев със западните партньори.
Особен риск представляват заплахите, свързани с пътуванията на молдовски студенти до Русия. Според оценката на Лауренциу Плешка участниците в подобни програми могат да се изправят пред опасността от принудителна мобилизация за участие във войната срещу Украйна. По този начин образователните и културните инициативи, представяни като възможност за безплатно обучение и професионално развитие, могат да бъдат съпътствани от рискове за личната безопасност на участниците. Това показва и колко важно е подобни програми да се оценяват не само според официално заявеното им предназначение, но и в контекста на по-широката политическа и свързана със сигурността обстановка.
Продължаващото руско културно присъствие в Молдова има и регионално измерение. Страната е разположена между Украйна и Румъния, в непосредствена близост до границите на Европейския съюз и НАТО, а нейната стабилност е от съществено значение за сигурността на Черноморския регион. Запазването на структурите за влияние в Кишинев позволява на Кремъл да поддържа мрежи от контакти, да разпространява пропагандни наративи и да създава предпоставки за последващи хибридни операции. В съчетание с други инструменти за политически, информационен и икономически натиск подобна дейност може да увеличи уязвимостта на Молдова и на целия източен фланг на Европа.
В заключение, ситуацията около бившия „Руски дом“ в Кишинев свидетелства за стремежа на Москва не да се откаже от инструментите си за влияние, а да променя организационната им форма в съответствие с ограниченията, въведени от европейските държави. Преобразуването на културния център в „Резиденция на културния аташе“ позволява да бъдат запазени основните направления на дейност под дипломатическо прикритие, като същевременно поставя под въпрос ефективността на решенията за прекратяване на работата на подобни институции. За Молдова това означава необходимост от засилен контрол върху дейността на структури, свързани с руската държава, а за ЕС и НАТО — необходимост от разработване на съгласувани механизми за противодействие на хибридното влияние, което може да продължи дори след формалното закриване на неговите институционални канали.
Вашият коментар