Моралността трябва да стане основен принцип в българските институции. Това означава наличие на хора, които истински ценят справедливостта и не се поддават на натиск. Това е от съществено значение за изграждането на стабилна система от държавни органи, заяви в интервю за БТА преподавателят по конституционно право доц. д-р Христо Орманджиев по случай Деня на Българската конституция и професионалния празник на юристите.
Той подчерта, че Конституцията от 1991 г. не е лоша, а напротив – Преамбюлът и каталогът на правата на гражданите са отлични. Според него, промени са необходими, но те трябва да бъдат разумни и да се основават на практиката на Конституционния съд, тъй като пренебрегването на тази практика води до тяхното отхвърляне.
Доц. д-р Орманджиев също така отбеляза, че Конституционният съд играе важна роля в създаването на баланс и предотвратяването на спорно законодателство. Той предупреди, че липсата на такава институция би довела до произвол от страна на Народното събрание.
Преподавателят по конституционно право коментира, че докато не се намерят хора, които трудно биха се огънали под натиск и не биха използвали ситуацията в своя полза, ще продължаваме да чуваме за “брокери” в съдебната система.
Ето и пълния текст на интервюто:
Как би изглеждала Конституцията, ако беше писана днес, и дали би била по-добра от тази от 1991 г.?
Трудно е да се предвиди как би изглеждала Конституцията днес, но Преамбюлът и каталогът на правата на гражданите са все още много добри. Не смятам, че Конституцията от 1991 г. е лоша; тя просто се нуждае от разумни промени, базирани на практиката на Конституционния съд. Ако това не се спазва, промените могат да бъдат отхвърлени.
Конституцията не е нещо, което не може да бъде променяно, но тези промени трябва да бъдат разумни. Разумът често липсваше в направените досега поправки, поради което Конституционният съд отмени голяма част от тях.
Сведено ли е до минимум политическото влияние в съдебната система или има ли решение на този проблем?
Този въпрос е поставен още от приемането на Конституцията от Седмото Велико народно събрание през 1991 г. Начинът на формиране на Висшия съдебен съвет позволява политическо влияние, тъй като половината от членовете му се избират от Народното събрание. Макар лицата да не трябва да бъдат политически ангажирани, винаги остава съмнение за политическо влияние. Трябва да се обсъди дали кадровият орган трябва да бъде съставен само от представители на съдебната власт или друга институция да участва в структурирането на Висшия съдебен съвет. Политическият елемент остава, въпреки че Конституцията от 1991 г. търси баланс в упражняването на властта.
Не става ли Висшият съдебен съвет и съдебната система заложник на този баланс и политическа власт, особено с изтеклия мандат?
Не само Висшият съдебен съвет, но и Инспекторатът към него работят с изтекъл мандат. Народното събрание трябва да избере нови членове, за да не обезценява идеята за мандатност на висшите държавни органи. Новият избор е задължителен, но може да бъде труден поради необходимостта от квалифицирано мнозинство.
Конституцията възпиращ механизъм ли е срещу спорно законодателство и доколко е порочна тази практика?
Конституцията не може да спре приемането на спорно законодателство, но Конституционният съд трябва да изпълнява тази роля. Липсата на такава институция би довела до произвол от страна на Народното събрание. Конституционният съд създава баланс и възможност за възпиране от спорно законодателство. Създадени са възможности за сезиране на Конституционния съд не само от органите по чл. 150 ал.1 от Конституцията, но и от Омбудсмана и Висшия адвокатски съвет, включително в случаите на квазиконституционна жалба.
Какво мислите за “брокерите” в съдебната система?
Винаги е имало съмнения в съдебната система, защото тя решава чувствителни за хората случаи. Въпросът не е дали има “брокери”, а дали има морални хора, които ценят справедливостта и не се поддават на натиск. Това е ключово за изграждането на българската система от държавни органи. Докато не намерим такива хора, ще продължаваме да говорим за “брокери”.
Вашият коментар