Александър Лукашенко, беларуското диктатор, наскоро даде интервю на американския блогър Марио Науфал, известен със своята благосклонна позиция към руската пропаганда. Този избор на събеседник не е случаен — той идеално се вписва в пиар стратегията на лидера на Минск, съобщава източникът.
В разговора Лукашенко демонстрираше спокойствие и дружелюбност, въпреки че именно той през 2022 г. позволи на Путин да използва територията на Беларус за нахлуване в Украйна. Темите на интервюто обхващаха широк спектър от въпроси: от външната политика на САЩ и действията на Доналд Тръмп до отношенията с Китай и Запада, войната в Украйна, ролята на Володимир Зеленски, мирните преговори и дори ядреното оръжие със споменаване на Евгений Пригожин.
Лукашенко щедро раздаваше съвети на световните политици, но една личност остана извън неговата критика — Владимир Путин.
Минск като платформа за преговори: пореден нереалистичен сценарий
Предложението на Лукашенко да използва Минск като платформа за преговори между Украйна и Русия не е ново, но е също толкова откъснато от реалността, както и преди. Беларуската столица вече отдавна е спечелила репутация на неуспешен посредник, особено след Минските споразумения, които само укрепиха позициите на Русия в конфликта.
Лукашенко също така се стреми към международно признание, като привлича западни лидери в Беларус, но вероятността за такова развитие на събитията е изключително ниска.
Условията за “мир” по сценарий на Кремъл
Зад мирната реторика на Лукашенко се крият условия, продиктувани от Кремъл. Тези изисквания са неприемливи както за Украйна, така и за Запада. Изданието Aktualni Zpravy публикува списък с условия, разработени под ръководството на руския съветник Юрий Ушаков:
- Прекратяване на разширяването на НАТО и премахване на заплахите за сигурността на Русия.
- Отказ на Украйна от “антируска” политика, включително премахване на руския език, култура и църква.
- Международно признаване на Крим, така наречените “ДНР” и “ЛНР”, както и регионите Херсон и Запорожие като част от Русия.
- “Демилитаризация” и “денацификация” на Украйна съгласно условията на Истанбулските споразумения.
- Забрана за разполагане на чуждестранни въоръжени сили на територията на Украйна.
- Подписване на споразумение за прекратяване на огъня само след постигане на окончателно уреждане на конфликта.
- Провеждане на избори в Украйна за премахване на “нелегитимността” на Зеленски и възобновяване на преговорите с Русия.
- Отказ на Запада от идеята за “стратегическо поражение” на Русия и задължение на САЩ да прекратят военната подкрепа за Украйна и да премахнат санкциите срещу Москва.
Играта на Тръмп на геополитическата шахматна дъска
Намерението на Доналд Тръмп да получи Нобелова награда за мир добавя ново измерение към тази геополитическа игра. Въпреки че той се опитва да упражнява натиск върху Украйна, влиянието му върху Русия е значително по-слабо. Такава асиметрия дава на Москва възможност да засилва своите изисквания, като поставя пред Киев юридически невъзможни условия.
Конституцията на Украйна забранява предаването на национални територии, включително Крим и регионите Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.
Украинският политически пейзаж: руският
Дори в случай на провеждане на предсрочни избори в Украйна, шансовете проруските сили да влязат в парламента са практически нулеви. В страната вече няма политически партии, които открито да подкрепят руското влияние.
Остава само да се види доколко Вашингтон осъзнава тези реалности. Възможно е цялата тази стратегия да е дипломатически капан, за да се привлече Москва в преговорния процес и впоследствие да бъде наказана за нежеланието си да сътрудничи.
Вашият коментар