Днес православните християни в България отбелязват Лазаровден – един от най-обичаните и живописни празници в народния календар, който предвещава наближаващия Великден и идването на пролетта.
Лазаровден се празнува всяка година в съботата преди Цветница и носи дълбок символизъм. Според християнската вяра, на този ден Исус Христос възкресява Лазар – човек, починал преди четири дни, брат на Марта и Мария. Това чудо се счита за предвестник на Възкресението Христово и празникът е наситен с богата духовна и фолклорна символика. Най-емблематичният обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването – древна моминска традиция, която е устояла през вековете. Млади, неомъжени момичета – лазарки – обличат празнични носии, плетат венци от пролетни цветя и обикалят селото или квартала, за да благословят домовете със своите песни и наричания за здраве, плодородие и благополучие.
В замяна, домакините ги даряват с яйца, брашно и пари – символи на живот и благоденствие. Смята се, че момиче, което не е участвало в лазаруването, няма да може да се омъжи. През 2025 г. в много български населени места традицията е възродена благодарение на усилията на местни читалища, училища и културни центрове, които организират възстановки на обичая. Типични за Лазаровден са обредните хлябове – красиво украсени с форми на цветя, птици или кръстове. Те се носят в църква за освещаване или се подаряват на лазарките. Венците от върба, които момичетата плетат, се пазят през цялата година като символ на здраве и защита.
Въпреки че празникът има религиозни корени, неговата народна форма често надделява – и до днес той остава жив мост между християнството и езическите представи за прераждането на природата. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г. Лазаровден, известен още като „Лазарица“ или „Лазарова събота“, е денят, в който младите момичета преминават към зрялост и стават готови за женитба.
На този ден групи от шест-седем девойки на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или булчински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството. Те възхваляват деца, старци, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари и коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде щастлива през цялата година. Девойките също така посещават гори, реки и ливади, като с песни влизат в нивите и пожелават богата реколта от раззелененото жито.
В миналото нашите предци са вярвали, че думите, изречени на този ден, имат магическа сила и освен че помагат на девойките да станат жени, те спомагат и за прехода от зима към пролет. На Лазаровден се късат зелени върбови клонки, които ще украсят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница).
Вашият коментар